Венера и Земята често са наричани „близнаци“ заради сходните си размери, маса и скалист състав. Но има една голяма разлика – Земята има Луна, докато Венера няма нито един естествен спътник.

Нова научна хипотеза предлага възможно обяснение: Венера може някога да е имала луна, която в крайна сметка е била унищожена от самата планета.

Идеята е предложена от изследователи от Калифорнийския университет в Ривърсайд, ръководени от астрофизика Стивън Кейн.

Чрез компютърни модели те изследват как би се развивала орбитата на хипотетичен спътник около Венера. Проучването е публикувано в The Astrophysical Journal.

Ключов фактор е изключително бавното въртене на Венера

Планетата се завърта около оста си за около 243 земни дни, докато Земята прави едно завъртане за приблизително 24 часа.

Това оказва влияние върху приливното взаимодействие между планетата и нейния евентуален спътник.

На Земята приливните сили постепенно прехвърлят енергия от въртенето на планетата към орбитата на Луната и тя се отдалечава с около 4 сантиметра годишно.

При определени условия на Венера процесът може да бъде обратен – хипотетичният спътник постепенно да се приближава към планетата.

При достатъчно сближаване приливните сили биха могли да деформират и разкъсат луната, а останалите отломки да паднат върху Венера. Именно този драматичен сценарий е описван като своеобразен „небесен канибализъм“.

Учените обаче не твърдят, че са открили доказателства, че Венера действително е имала луна.

Моделите само показват, че подобен сценарий е възможен при определени начални условия – включително размер и орбита на спътника и скоростта на въртене на Венера.

Хипотезата се вписва и в бурната история на ранната Слънчева система

Смята се, че Луната на Земята се е образувала след гигантски сблъсък между прото-Земята и друго голямо тяло.

Подобни сблъсъци са били чести, докато планетите са се формирали. Възможно е Венера също да е придобила спътник по подобен начин, но да не е успяла да го задържи.

Изчисленията показват, че евентуалното унищожение на такава луна би могло да се е случило сравнително рано – вероятно през първия милиард години от историята на Венера.

Днес откриването на преки следи би било изключително трудно заради продължилата милиарди години геоложка активност на планетата и нейните екстремни условия.

Важно е и това, че днешното бавно въртене на Венера не е задължително да е било същото в миналото. Сблъсъци и приливни взаимодействия със Слънцето могат да са променяли въртенето ѝ. Затова съдбата на един хипотетичен спътник би зависела от множество фактори.

Засега остава неизвестно дали Венера някога е имала луна

Новото изследване предлага научно обоснован сценарий, според който планетата може не просто никога да не е имала спътник, а да е загубила такъв в далечното си минало.

Това прави Венера още по-интересна за учените. Макар двете планети да са сходни по размер и състав, те са се превърнали в коренно различни светове.

Разбирането на историята на Венера може да помогне да научим повече и за еволюцията на Земята и другите скалисти планети.