Учени установиха, че рязкото прекъсване на слънчевата активност между циклите позволява да се предскаже силата на следващия максимум на нашата звезда.

Оказа се, че броят на слънчевите петна в момента на този внезапен спад е тясно свързан с интензивността на предстоящия пик. Това дава надежден инструмент за дългосрочни прогнози.

Въпреки че възприемаме Слънцето като неизменен източник на живот, неговото поведение далеч не е стабилно

Звездата преминава през периоди на бурна активност, когато на повърхността ѝ се появяват множество слънчеви петна, и времена на относително спокойствие.

Тази цикличност, известна като 11-годишен слънчев цикъл, е позната от XIX век. Прогнозирането на силата и времето на пика на активност обаче досега беше изключително трудно.

Този въпрос не е само академичен. Пиковете на слънчева активност могат сериозно да повлияят на работата на сателити, комуникационни системи и електропреносни мрежи.

Ново изследване, публикувано в The Astrophysical Journal, предлага по-надежден подход

Авторът Сандра Чепман е анализирала данни от предишни слънчеви цикли и е открила важна закономерност: вместо плавен спад, максимумите на активност завършват с рязко прекъсване, при което броят на слънчевите петна стремително намалява.

Именно този момент се оказва надежден индикатор за силата на следващия цикъл.

В момента Слънцето се намира в 25-ия цикъл, започнал през 2019 г. Неговият пик вече е преминал и активността ще намалява до около 2030 г.

Въз основа на своите наблюдения Чепман предполага, че 26-ият цикъл ще бъде малко по-слаб от настоящия.

Най-точната прогноза за силата на бъдещите слънчеви цикли ще бъде възможна едва след настъпването на следващата „преходна точка“. Тя трябва да настъпи през 2028 г. по аналогия с 24-ия цикъл.

Изследователката Сандра Чапман, автор на новото проучване, обяснява същността на откритието така: „Вместо плавен ръст и спад на активността, при максимумите на слънчевата активност се наблюдава рязък срив.

В този момент броят на слънчевите петна значително намалява

Техният брой в този момент корелира със силата на следващия слънчев максимум.

Съществува и по-слаба корелация между общата сила на един максимум и прогнозираната сила на следващия.“

Тази закономерност дава възможност за значително подобряване на дългосрочните прогнози за слънчевата активност.

Практическата полза от подобни прогнози е очевидна. Те ще позволят предварително да се вземат мерки за защита на технологичната инфраструктура на Земята.

Проверката на модела на Чапман ще бъде възможна към средата или края на 30-те години на XXI век, когато ще се прояви реалната сила на 26-ия слънчев цикъл.

Ако изчисленията се окажат верни, науката ще разполага с надежден инструмент за предсказване на поведението на Слънцето за години напред.