Нов експериментален препарат е успял да увеличи продължителността на живота при дрожди, червеи и плодови мушици с близо 25%.

Резултатите от проучването са публикувани в престижното научно списание Aging Cell и цитирани от изданието Daily Mail.

В основата на разработката е молекулата с работно наименование 991, която директно активира ключовия клетъчен протеин AMPK.

Този белтък изпълнява ролята на своеобразен „датчик за гориво“ в тялото – следи нивата на енергия и помага на клетките да се адаптират при дефицит. Когато енергийните запаси намалеят, AMPK потиска ресурсоемките процеси и стимулира механизма за генериране на нова енергия.

По естествен път ензимът се задейства при интензивни физически упражнения, периодично гладуване и контролиран физиологичен стрес.

Досега специалистите го свързваха основно с метаболизма, намаляването на възпаленията и клетъчната регенерация.

Настоящото проучване обаче е първото, което доказва, че пряката фармакологична стимулация на AMPK влияе положително върху продължителността на живота при няколко коренно различни биологични вида едновременно.

„Успехът да удължим живота на дрожди, нематоди и мухи е изключително значим факт“, подчертава д-р Хелена Кошем от британския Съвет за медицински изследвания.

Според нея универсалният ефект при толкова разнородни организми дава сериозни основания тестовете да продължат с бозайници. Следващият етап предвижда опити с мишки.

Въпреки окуражаващите резултати учените призовават към реализъм

Професор Филипе Кабрейру от същия изследователски екип предупреждава, че евентуални клинични изпитвания върху хора са все още далеч в бъдещето.

Специалистите отбелязват, че вече съществуват лекарства като метформин, които засягат същия биологичен път, но те действат косвено. Директният подход с молекула 991 позволява много по-прецизно изолиране и изследване на механизма.

Пробивът повдига отново въпроса за теоретичния биологичен таван на човешкия организъм.

Скорошни математически модели сочат, че дори при успешно овладяване на всички свързани с възрастта заболявания, хората биха могли да живеят максимално между 150 и 190 години.

Като основна непреодолима бариера се посочват естествените мутации в ДНК, които постепенно се натрупват в клетките с течение на времето и водят до неизбежен срив в работата на органите.