Как „мозъкоядната амеба“ си пробива път
Последно: 2 октомври 2026 г. в 15:00
Смъртоносната амеба Naegleria fowleri, станала популярна като „мозъкоядната амеба“, прекарва по-голямата част от живота си в сладководни басейни, хранейки се с бактерии.
Ново проучване разкрива, че вродените умения на този едноклетъчен организъм да търси храна и да си проправя път през тесни пространства му позволяват лесно да мине през носа до човешкия мозък, пише Sciencenews.
Според изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, представителите на рода Naegleria са изключително упорити и неуморни изследователи.
При лабораторни тестове в тесни пространства амебите се придвижват напред с непоколебима решителност, почти без да се връщат назад.
„Те действат като истински роботи. Просто продължават напред и не спират“, обяснява клетъчният биолог Лилиан Фриц-Лейлин от Масачузетския университет в Амхърст.
Тази настойчивост помага на микроскопичното същество да преодолее пътя от носната кухина до мозъка
Макар биологията на тези организми все още да крие много неизвестни, новото изследване хвърля светлина върху тяхното поведение при движение.
В естествената си среда N. fowleri обитава топли сладководни басейни и тинести утайки, без да представлява пряка заплаха за хората.
Опасността възниква, когато при плуване или гмуркане замърсена вода навлезе с налягане дълбоко в носа на човек.
Веднъж попаднала в носната кухина, амебата започва да си пробива път към мозъка. А там разрушава тъкани и се размножава бързо.
В САЩ се регистрират по-малко от 10 случая годишно, но инфекцията е почти винаги с фатален край
За да изследват движението на микроорганизма в безопасна среда, учените използвали близък, но напълно безвреден вид – Naegleria gruberi.
В специални съдове с микроканали изследователите наблюдавали под микроскоп как клетките се протискват през отвори, които са значително по-тесни от самите тях.
Резултатите показали, че след като попадне в тесен канал, амебата рядко се отказва или обръща посоката си. Ограниченото пространство дори увеличава скоростта ѝ.
В някои от най-широките тествани канали амебите се придвижвали два пъти по-бързо в сравнение с движението си на открито пространство.
Тази комбинация от целеустременост и бързина не е наблюдавана при други изследвани видове амеби.
Според Фриц-Лейлин тези качества са еволюционно предимство, развито за лов на бактерии сред дънните утайки.
Когато обаче микроорганизмът попадне в неподходящия момент на неподходящото място – в човешката носна кухина, същите тези невинни поведенчески модели се превръщат в причина за смъртоносна инфекция.
