Дългите космически мисии крият неочакван и сериозен риск за здравето на скелета.

Ново медицинско проучване показва, че престоят в Космоса над 90 дни увеличава риска от счупване на шийката на бедрената кост.

Загуба на костна и мускулна маса в условия на безтегловност

Животът в условия на микрогравитация води до бърза загуба на мускулна тъкан и костна плътност, тъй като организмът бързо се адаптира към липсата на физическо натоварване.

Резултатите от новото изследване сочат, че честотата на бедрените фрактури сред астронавтите след продължителни мисии е чувствително по-висока в сравнение с по-кратките полети.

Този факт буди сериозна тревога на фона на мащабните планове на НАСА за експедиции с продължителност над 6 месеца.

С увеличаването на броя на хората, прекарващи дълго време в Космоса, дългосрочните последици за скелетната система стават все по-критичен фактор за мисиите.

Основните предизвикателства при изследването на тези проблеми досега бяха редките полети и малкият брой участници, което ограничаваше обема на данните.

За да преодолеят тези статистически бариери, учените приложиха байесовско вероятностно моделиране върху здравните данни и резултатите от ежегодните прегледи на астронавти в САЩ.

Анализът показа, че макар общата склонност към фрактури да не се повишава, счупванията на бедрената кост зачестяват отчетливо след мисии, надхвърлящи 3 месеца.

Травмите се наблюдават в значително по-млада възраст

Според експертите това е категорично клинично доказателство за трайното негативно отражение на безтегловността върху здравината на костите.

Специалистите настояват за модернизиране на програмите за наблюдение на костното здраве в НАСА. Досегашният стандартизиран метод чрез двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA) вече не е достатъчен.

Агенцията започва да прилага количествена компютърна томография преди и след мисии. Това позволява детайлна оценка на микроструктурата на отделните костни зони.

За намаляване на рисковете учените препоръчват въвеждането на комплексни превантивни стратегии.