Намеренията на SpaceX да извади от експлоатация Falcon 9 поставят под сериозен риск способността на САЩ да извеждат в орбита своите военни спътници.

Ситуацията подчертава и дълбоката зависимост на Пентагона от компанията на Илън Мъск.

В момента SpaceX е абсолютен хегемон в космическата индустрия

А също и ключов партньор на американската армия, като държи 85% от всички космически изстрелвания в САЩ за 2025 г. , пише Politico.

Въпреки това компанията постепенно спира Falcon 9, за да освободи ресурси за Starship – гигантска нова ракета, която според Мъск ще бъде по-ефективна и рентабилна. Проблемът е, че голяма част от военните сателити не са проектирани за нейните параметри.

Тази трансформация поставя Космическите сили на САЩ в деликатно положение и заплашва графика за разполагане на модерни спътници в околоземна орбита.

Алтернативите пред Пентагона са силно ограничени

Основните конкуренти на SpaceX изостават с години от възможността да предложат сходен капацитет.

„Всички изпитват затруднения и в Космическите сили вече се усеща известна паника относно осигуряването на стартове“, заявява бивш служител на ведомството, пожелал анонимност.

Казусът за пореден път показва мащаба на влиянието на Мъск и как неговите корпоративни решения могат да въздействат директно върху националната сигурност на водещи държави.

От AI до почти пълния контрол върху полетите в космоса – милиардерът държи в ръцете си ключови технологии за бъдещето.

Наскоро Космическите сили са се опитали да договорят изстрелвания за три бъдещи спътникови мисии, но от SpaceX са отказали да предоставят услугите си, твърдят запознати източници.

Нито един друг оператор също не е успял да поеме ангажимента.

Официалните лица в командването се опитват да омаловажат възникналото напрежение.

Трите засегнати мисии са били обявени по програмата National Security Space Launch (NSSL), чрез която армията възлага договорите за своите спътници.

Две от тях са предназначени за Агенцията за космическо развитие (SDA) – подразделение, изграждащо мащабна мрежа от стотици апарати в ниска околоземна орбита за ранно предупреждение при ракетни нападения и бърз пренос на данни.

За да диверсифицират доставчиците, Космическите сили въведоха двупоточна система за възлагане на обществените поръчки. Една за по-рутинни товари и втора за стратегически мисии с високи изисквания.

Планът бе нововъзникващи компании като Rocket Lab, Stoke Space и Relativity по-лесно да спечелят по-нискорисковите договори.

Реалността обаче показва, че SpaceX продължава да доминира и в двете категории, докато останалите играчи се развиват бавно.

Пентагонът възлагаше надежди на две тежки ракети на конкурентни фирми: Vulcan на United Launch Alliance (ULA) и New Glenn на Blue Origin. И двете програми обаче се сблъскват с проблеми.

Космическите сили не изключват преминаване към Starship на по-късен етап

За целта обаче са нужни сериозни инженерни адаптации. Новата ракета на Мъск е оптимизирана за плоски спътници тип Starlink, докато военните товари изискват различно вътрешно разпределение.

Освен това не е ясно кога SpaceX ще разполага със свободен капацитет за Пентагона предвид мащабните планове за изграждане на орбитални центрове за данни и други собствени проекти.

Проблемът с дефицита на пускови мощности засяга не само Пентагона

Предстоящото извеждане от експлоатация на доказаната ракета Falcon 9 и пълната преориентация на SpaceX към гигантската система Starship предизвикаха сериозно безпокойство в целия космически отрасъл.

Най-засегнати се оказват производителите на търговски сателити, като част от тях вече не успяват да резервират полети с Falcon 9 за периода след 2028 година.

Космическите сили на САЩ все още не са обявили официално кога ще се състои последната им мисия с Falcon 9. Неяснотата около следващия етап буди сериозни тревоги.

Снимки: SpaceX/ AI