Непубликувани досега писма между Алберт Айнщайн и Мария Кюри, съхранявани с десетилетия в различни архиви, разкриват неподозирани подробности за дългогодишната връзка между двама от най-влиятелните умове в историята на науката.

Изследването на документите, събрани в нова книга, води и до необичайна находка, част от оригиналните листове все още носят следи от радиоактивност, съобщава Science et Vie.

Полската изследователка и авторка Ева Лабно-Фаленцка успява да открие и систематизира 25 писма и една пощенска картичка, разменени между физиците в периода между 1911 и 1932 година.

Трудът ѝ бе представен официално в германския град Улм – родното място на създателя на Теорията на относителността.

Солидарност в моменти на криза и съвместни научни търсения

Първата среща между двамата колоси на науката се състои през есента на 1911 година по време на физическа конференция в Брюксел.

Докато Айнщайн остава силно впечатлен от желязната дисциплина на Кюри, тя веднага забелязва забележителния потенциал на по-младия си колега.

Малко след запознанството им Айнщайн застава категорично зад Кюри в един от най-трудните моменти в нейния живот, когато френската преса я подлага на яростни атаки заради връзката ѝ с женен мъж.

В писмо до нея той я призовава да пренебрегне общественото възмущение и медийния натиск. Този жест поставя началото на трайна кореспонденция, продължила повече от две десетилетия.

В писмата двамата споделят както лични моменти – покани за семейни гостувания и планове за планински преходи в Швейцарските Алпи, така и дискусии върху фундаментални физични проблеми. Включително взаимодействието на рентгеновите лъчи с кристалните решетки.

Радиоактивни архиви и исторически предизвикателства

Проучването на кореспонденцията отвежда авторката в Националната библиотека на Франция и в Еврейския университет в Йерусалим. Там се съхраняват близо 85 000 архивни единици, свързани с Айнщайн.

Работата с оригиналните документи на Кюри обаче изисква специални мерки за безопасност.

Заради продължителната ѝ работа с радий и полоний, някои от ръкописите все още съдържат радиоактивен прах и изискват обеззаразяване. А най-опасните от тях продължават да се пазят в специални оловни контейнери.

През 20-те години на миналия век тонът на кореспонденцията постепенно се насочва към надигащото се напрежение в Европа.

И двамата учени стават част от комисията за интелектуално сътрудничество към Обществото на народите.

Когато Айнщайн решава да я напусне заради засилващия се антисемитизъм в Германия, Кюри настойчиво го убеждава да остане. Тя вярва, че научният диалог между нациите не бива да прекъсва.

Историкът Сабине Презун отбелязва, че тези писма хвърлят нова светлина върху живота на Айнщайн в бурни исторически моменти, включително пътуването му до Източна Азия през 1922 г. Заради него той не успява да присъства лично на церемонията по връчването на Нобеловата му награда.

Събраната кореспонденция приключва през 1932 г., само година преди физикът да напусне окончателно Германия.