Най-голямата мистерия на древния свят ни отвежда през 524 г. пр.н.е., когато внушителна персийска армия от 50 000 воини навлиза дълбоко в египетската пустиня и изчезва безследно.

Вече две хилядолетия и половина съдбата на т.нар. „изгубена армия на Камбиз“ остава една от най-интригуващите мистерии в световната история.

Походът е организиран от персийския владетел Камбиз II – син на Кир Велики, основателя на Персийската империя.

След като неговият баща подчинява Мидия, Лидия и Вавилон, Камбиз наследява империята и насочва вниманието си към единствената голяма регионална сила, която все още оказва отпор – Египет.

През 525 г. пр.н.е. персите постигат решителна победа в битката при Пелусий, завладяват Мемфис и пленяват младия фараон Псамтик III.

С това Египет се превръща в персийска провинция, а самият Камбиз застава начело като фараон.

След завоеванието персийският монарх изпраща наказателна експедиция към оазиса Сива, където се намира прочутият храм и оракул на бог Амон.

Според записките на древногръцкия историк Херодот, от град Тива е отделен корпус от 50 000 души със задачата да поробят местните жители и да изпепелят светилището.

След седемдневно пътуване през пясъците армията достига до оазиса Харга (наричан от гърците „Островът на блажените“).

Това е последният сигурен ориентир за местоположението на войските

Херодот пише, че приблизително по средата на пътя към Сива, докато войниците спирали за закуска, от юг се надигнала опустошителна пясъчна буря.

Силният вятър стоварил планини от пясък върху лагера и погребал цялата армия жива. Никой не оцелял, нито един вестител не успял да се върне.

Този разказ се вписва идеално в образа, който Херодот изгражда за Камбиз. Безразсъден владетел, който осквернява местните светилища, пробожда смъртоносно свещения мемфиски бик Апис и в крайна сметка си навлича божественото възмездие.

В съвременните академични среди обаче хрониката на Херодот се разглежда с голяма доза критичност.

Въпреки това възможността под пясъците да лежи недокосната армия с цялото си снаряжение и съкровища привлича поколения изследователи.

През 30-те години на XX век унгарският пътешественик Ласло Алмаши претърсва Западния Египет.

По-късно са предприети редица експедиции с камили, високопроходима техника, самолети и сателитно наблюдение.

Най-голям медиен отзвук предизвика съобщението на италианските изследователи братя Анджело и Алфредо Кастильони през 2009 г.

Те твърдят, че са намерили бронзово оръжие, сребърни накити, кости и естествено скално укритие в района на вероятния маршрут.

Археологическата общност обаче отхвърли откритието като категорично доказателство, тъй като артефактите бяха разпокъсани и без ясна датировка.

Основните съмнения на историците се коренят в логистиката и природните закони

Макар пустинните бури в региона да са сурови, те рядко могат да погълнат цяла войска. Освен това числеността от 50 000 души почти сигурно е силно преувеличена. Осигуряването на вода и провизии за подобна маса хора през безводната пустош би било невъзможно за онова време.

През 2014 г. нидерландският египтолог проф. Олаф Капер от Лайденския университет предложи много по-правдоподобна хипотеза.

Според него армията на Камбиз не е станала жертва на природна стихия, а е претърпяла съкрушително военно поражение от египетски бунтовнически сили, предвождани от претендента за трона Петубастис III.

За да прикрият унизителния разгром и да заличат спомена за бунта, персийските власти впоследствие най-вероятно са лансирали версията за фаталната пясъчна буря.