Хартиените сламки, които през последните години се превърнаха в глобален символ на борбата срещу замърсяването, може да нанасят значително по-големи щети на околната среда и човешкото здраве, отколкото се предполагаше.

Ново южнокорейско изследване, цитирано от Daily Mail, разкрива, че канцерогенният им ефект е над 6 пъти по-висок в сравнение с този на стандартните пластмасови изделия.

За да получат максимално обективна картина, учените са проследили пълния жизнен цикъл на четири основни вида сламки. От добива на суровините и самото производство до транспортирането и крайното им обезвреждане.

В анализа са включени класически пластмасови, хартиени, биоразградими и изделия от захарна тръстика (био-полиетилен).

Неочаквани резултати в ущърб на „зелените“ алтернативи

Екипът е оценил въздействието по 16 ключови критерия, свързани с климата, замърсяването на въздуха и токсичността за живите организми.

Резултатите се оказват изненадващи за природозащитниците:

Канцерогенният потенциал на хартиените сламки се е оказал цели 6,33 пъти по-висок от този на пластмасовите.

Влиянието им върху окисляването на почвите и водите надвишава това на пластмасата 2,04 пъти – процес, който пряко застрашава местните екосистеми.

Традиционните пластмасови изделия са показали по-добри екологични показатели в 10 от общо 16 категории. Включително по отношение на емисиите на парникови газове и замърсяването на атмосферата.

Най-слабо представяне обаче са отчели растителните био-пластмаси (био-PE).

Те са класирани на последно място в цели десет категории, отговорни за разрушаването на озоновия слой, формирането на смог и подкисляването на околната среда.

При моделирането на отпадъчния цикъл изследователите са заложили реалистичен сценарий, при който 74% от използваните сламки се изгарят, а останалите 26% завършват на депата за смет.

Илюзията за лесната рециклируемост

Въпреки че хартията масово се рекламира като биоразградим и лесен за преработка материал, реалността в депата и заводите за вторични суровини е съвсем различна.

Малките размери на сламките значително затрудняват автоматизираните сортиращи инсталации.

Освен това за осигуряване на устойчивост при контакт с течности производителите често добавят специални водоустойчиви покрития, смоли и лепила.

Тези химически компоненти правят качественото рециклиране почти невъзможно и налагат третирането им като битов отпадък.

Политически отзвук и бъдещето на регулациите

Публикуваните данни вече предизвикаха сериозен дебат в Южна Корея.

Местният депутат Ким Уи-сан разкритикува действията на управляващите и ги призова да признаят провала на наложените екологични забрани, като ги определи като неефективни мерки, прикрити зад зелена риторика.

Темата остава изключително актуална и в Съединените щати, където щати като Ню Йорк, Калифорния и Ню Джърси въведоха строги рестрикции, забраняващи на ресторантите да предоставят пластмасови сламки без изрично поискване от клиентите.

Хартиените сламки са изобретени още през 1888 г., но в средата на XX век биват изместени от по-евтината и издръжлива пластмаса.

Вълната на тяхното преоткриване започна около 2018 г. на фона на нарастващата загриженост за пластмасовите отпадъци в Световния океан.

Новите научни доказателства обаче показват, че стремежът към устойчивост изисква много по-задълбочен анализ, преди масовото налагане на нови суровини.

Резултатите от ново южнокорейско проучване обаче поставят под съмнение реалните екологични ползи от подобна алтернатива.

Междувременно американският стартъп Radical Numerics обяви, че е използвал проектирани чрез изкуствен интелект вируси за успешното лечение на пациент с тежка бактериална инфекция.