Последните разкопки в района на древната хетска столица Хатуша разкриха нови находки, погребения, с което общият брой на известните до момента гробници достигна 17.

Паралелно с това в античния град Самуха изследователи откриха 131 глинени таблички с клинописен текст, които пренаписват познанията за живота, религиозните обичаи и политическата организация на една от най-могъщите цивилизации в древността.

Забележително запазена гробница в сърцето на империята

Разположена близо до съвременното селище Боазкале в турската провинция Чорум, на около 150 километра източно от Анкара, Хатуша е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Известен като „Градът на хилядата богове“, древният център впечатлява със своите Долен и Горен град, монументални храмове и емблематични порти като Лъвската, Царската и Портата на сфинкса.

Сред новите 17 гроба специално внимание привлича едно изключително добре запазено съоръжение.

То е оградено от кръгла каменна стена с диаметър от седем метра и вътрешно пространство, предназначено за един възрастен индивид.

В гроба е открит непокътнат скелет, редом с нож, поставен до дясното рамо на покойника. Специалистите тепърва ще изясняват дали оръжието е било лична вещ или ритуален дар.

Находката е от ключово значение за изясняване на по-късните периоди от развитието на града, като след края на проучванията се предвижда реставрация на обекта и отварянето му за посетители.

Пионери в правото, дипломацията и инженерството

Преди около 3400 години хетите изграждат могъща империя, която успешно си съперничи с Древен Египет и достига зенита си в средата на XIV век пр.н.е.

Хетското общество се отличава със забележителни нововъведения – създаването на консултативния орган „Панкус“, развито семейно и гражданско право, както и едни от първите историографски хроники.

Сред най-значимите им постижения е Договорът от Кадеш (1259 г. пр.н.е.), сключен с Египет и признат за първия известен писмен мирен договор в световната история.

Оригиналът днес се пази в Археологическия музей в Истанбул. Освен в дипломацията, хетите демонстрират завидно инженерно майсторство – язовирът, построен от тях преди 3200 години в Аладжахоюк, се използва за напояване и до днес.

Тайните на Самуха: Клинописни текстове и царски драми

Значими открития са направени и при разкопките в Каялъкпънар, на мястото на древния хетски град Самуха. Там археолозите откриват 131 глинени таблички и фрагменти от времето на цар Тудхалия II (средата на II хилядолетие пр.н.е.).

Текстовете, записани на хетски и хуритски език, предоставят детайли за държавното управление, ритуалите и драматичните събития в царския двор, сред които опустошителна епидемия, отнела живота на млада принцеса.

Тези писмени паметници разкриват непознати досега детайли от ежедневието и критиките към властта в една от най-значимите цивилизации на Близкия изток.

С откриването на най-новите артефакти и намерените през 2025 г. 53 таблички и фрагменти, археолозите обособиха внушителен архив от 184 писмени паметника. Това се очертава като най-значимата колекция от хетски текстове, документирана през XXI век.

До момента основните познания за цивилизацията на хетите се базираха предимно на находките от Хатуша, където са открити около 30 000 клинописни таблички и фрагменти.

Тези текстове обаче отразяват основно живота и дейността на царския двор, жреческото съсловие и висшата администрация.

Новооткритите документи хвърлят светлина върху Самуха

Градът е бил ключов религиозен, търговски и военен център от епохата. Придобива особено стратегическо значение по време на управлението на Тудхалия II, когато хетската държава е подложена на постоянни набези и гранични конфликти.

Намерените текстове, написани на хетски и хуритски език, съдържат кореспонденция, административни записки, молитви, гадания и ритуални предписания. Те предоставят уникална картина за политическата организация, вярванията и ежедневните тревоги на тогавашното общество.

Според публикация на National Geographic сред най-значимите разкрития са сведенията за смъртоносна епидемия, която се е разпространявала от град на град. Заболяването е протичало с висока температура и е причинило висока смъртност, засягайки особено тежко кърмачетата и малките деца.

Част от табличките описват драмата на владетелското семейство, борещо се за живота на малка принцеса, която все още е била кърмаче.

Текстовете детайлно проследяват развитието на болестта, опитите за гадаене и предсказване на изхода от нея, завършвайки с трагичната й гибел и изпълнените погребални ритуали.

Находките осигуряват ценни данни както за разпространението на болестите през бронзовата епоха, така и за начините, по които хетите са се опитвали да намерят спасение чрез религиозни обреди и пророчества.