След близо половин век на догадки, хипотези и търсене на извънземен разум, астрономите може би най-накрая намериха научно обяснение за прочутия сигнал „Wow!“.

И новината за любителите на фантастиката е разочароваща – зад него не стоят извънземни цивилизации, а рядко и грандиозно природно явление.

Мистерията води началото си от 15 август 1977 г., когато радиотелескопът Big Ear към Щатския университет в Охайо улавя необичайно мощен радиоимпулс.

По това време обсерваторията провежда най-мащабното и продължително търсене на извънземен разум в историята (продължило от 1973 до 1995 г.). Сигналът трае точно 72 секунди и е регистриран на честотата на неутралния водород.

Астрономът Джери Ейман остава толкова изумен от данните на разпечатката, че огражда стойностите с червен химикал и записва до тях възклицанието „Wow!“. Това дава и името на феномена, пише ethnos.

Нови следи в архивите на „Аресибо“

Десетилетия наред произходът на импулса оставаше необяснен. Нов пробив обаче бе постигнат благодарение на проекта „Arecibo Wow!“, ръководен от професор Абел Мендес от Университета на Пуерто Рико.

Екипът прегледа огромни масиви от архивни данни на легендарния радиотелескоп „Аресибо“. И успя да идентифицира поредица от сигнали със същите характеристики. Макар и със значително по-нисък интензитет.

„Сигналът Wow! продължава да бъде изключително интригуващо явление. Той дълго време подклаждаше надеждите за извънземен контакт. Но същевременно показа колко трудно е да различим автентичните сигнали от космическия шум и земните смущения“, обяснява Мендес в научния си доклад.

Естественият космически лазер

Според изследователите в основата на явлението стои мощен радиационен изблик от далечен преходен източник. Например, неутронна звезда (магнетар).

Когато тази силна радиация премине през студен облак от междузвезден неутрален водород, тя стимулира атомите на газа и предизвиква краткотрайно, но изключително ярко радиоизлъчване.

За да бъде регистриран подобен импулс на Земята, е необходимо перфектно космическо подреждане по права линия между фоновия източник, водородния облак и нашата планета.

Това обяснява изключителната рядкост на събитието, както и факта, че то е видимо предимно в много тесен честотен диапазон.

Защо разгадаването отне почти 50 години?

Във филмите засичането на извънземен сигнал задейства незабавна аларма, но в реалната наука анализът на данни отнема време.

През 1977 г. на Джери Ейман са му били нужни дни, за да забележи аномалията.

По подобен начин през 2019 г. проектът Breakthrough Listen засече кандидат-сигнал от Проксима Кентавър. Неговият земен и инструментален произход бе доказан едва след две години детайлни проверки.

Днес технологиите се развиват с бързи темпове. Модерни съоръжения като радиоинтерферометъра MeerKAT в Южна Африка, съчетани с алгоритми за машинно обучение, вече позволяват обработка на космическите сигнали в реално време.

Новите поколения програми за търсене на извънземен разум (SETI) ще могат мигновено да класифицират подобни редки космически събития, предоставяйки на учените нови поводи за възклицанието „Wow!“.