Археолози проучиха впечатляваща каменна гробница с дължина 54,5 метра, разположена в северната част на Западна Сахара.

Под масивната конструкция е открито погребение на млад човек на възраст между 25 и 35 години, заедно с четири фини мъниста, пише сп. African Archaeological Review.

Монумент с необичайна архитектура и възможна астрономическа връзка

Гробницата се намира близо до пресъхналото речно корито Уади Лауаш ел-Тели, насред усамотена скалиста равнина.

Конструкцията се състои от две основни части: централна овална каменна могила и две дълги редици от варовикови блокове, простиращи се в източна посока.

Именно тези издължени структури са причината археолозите да наричат подобни паметници „гробници с антени“.

Централната могила е с дължина 12,5 метра, ширина 10 метра и височина до 3 метра.

От нея се отделят два каменни лъча, които първоначално се раздалечават, а след това постепенно се сближават, без да се сливат.

Общата дължина на целия монумент достига 54,5 м

Изследователите отбелязват и специфичната ориентация на комплекса. Дългите каменни редици са насочени под ъгъл от около 102 градуса спрямо географския север, съвсем близо до източната посока.

Това разположение се наблюдава и при други паметници от същия тип, което навежда на мисълта за възможен астрономически замисъл, макар за момента да няма категорично научно потвърждение.

Целият комплекс е изграден от местни варовикови плочи без следи от спояващ разтвор.

Тъй като повечето използвани камъни са с размер под един метър, строежът не е изисквал сложни сечива или специализирана организация, а е бил по силите на сравнително малка общност.

Какво разкриват разкопките под каменните блокове

По време на археологическите разкопки под каменните плочи са разкрити човешки останки.

Оказва се, че погребална яма напълно липсва -тялото е било положено директно върху земната повърхност и затрупано с камъни.

Поради лошото състояние на костите полът на индивида не е установен, но степента на износване на зъбите показва, че човекът е починал на възраст между 25 и 35 години.

До скелета са намерени единствено четири пръстеновидни мъниста от черупки на щраусови яйца – вероятно елементи от личен накит.

Подобни предмети са били широко разпространени в праисторическата Атлантическа Сахара, поради което не дават ясни насоки за конкретната културна принадлежност на погребания.

Определянето на точната възраст на монумента също се оказва сериозно предизвикателство.

Първите радиовъглеродни опити през 2018 г. завършват без успех поради липсата на достатъчно колаген в костите.

През 2025 г. обаче изследователите прилагат нов подход, анализирайки минералния състав на костните образци. Анализите датират погребението между 2467 и 2150 г. пр.н.е. (преди 4417–4100 години).

Това е първото абсолютно радиовъглеродно датиране на „гробница с антени“ в района на Атлантическа Сахара. То категорично доказва ритуалното ѝ предназначение и принадлежността ѝ към късния неолит.

Галерия от хиляди праисторически скални рисунки

Гробницата се намира в непосредствена близост до мащабния археологически комплекс Слугиля Лауаш, прочут със своите петроглифи.

От 1996 г. насам специалистите са документирали там приблизително 1140 гравирани камъка с общо над 2000 фигури.

Скалните гравюри изобразяват едър рогат добитък, щрауси, носорози, слонове и жирафи.

Тези изображения свидетелстват, че в миналото климатът и природата на Сахара са били коренно различни от днешната сурова пустиня.

Според оценките част от гравюрите са създадени преди 3500 до 6500 години. Тогава условията за живот на хора и животни са били значително по-благоприятни.

Учените се надяват, че бъдещите теренни проучвания ще хвърлят светлина върху причините, подтикнали древните обитатели на региона да строят подобни мащабни структури. Както и върху символиката зад необичайните каменни „антени“.

Нови перспективи пред древните погребални ритуали

Находката в Сахара е част от поредица открития, които обогатяват разбирането за праисторическите ритуали.

Подобни динамични практики се наблюдават и в други краища на света – например в Египет, където наскоро проучена семейна гробница показва вековна традиция на препогребване с ковчези, амулети и мумифицирани животни.