Кометата 3I/ATLAS изненада учените: Съдържа материя на 11 млрд. години
Астрономи разкриха нови тайни около произхода на междузвездния посетител 3I/ATLAS.
Нейният уникален химически състав дава ясни улики за това къде и кога точно се е зародила тази необичайна комета.
Международен екип от изследователи публикува анализ на комата на 3I/ATLAS – газовата обвивка, която се образува около ядрото при нагряване от Слънцето.
Наблюденията, направени с космическия телескоп „Джеймс Уеб“ в края на декември 2025 г., разкриват условията на формиране на този космически скитник.
Резултатите, представени в сп. Nature Astronomy и цитирани от ScienceAlert, надминаха първоначалните очаквания на научната общност.
Учените са измерили съотношението между деутерий (тежък изотоп на водорода) и обикновен водород в метана, съдържащ се в състава на кометата.

Този газ е останал консервиран още от самото ѝ зараждане в далечен сектор на Млечния път.
Оказва се, че концентрацията на деутерий спрямо водород в метана на 3I/ATLAS е безпрецедентно висока
Тя е много над стойностите за което и да е тяло в Слънчевата система.
Показателят е около 13 пъти по-висок от този при кометата 67P/Чурюмов – Герасименко, която досега бе единствената в нашата система с регистриран метан, съдържащ деутерий.
Освен това получената стойност е близо 3 пъти по-висока от отчетените нива във водната пара на самата 3I/ATLAS
Тези данни категорично показват, че ледените структури на междузвездната комета са се образували при екстремен студ. При температури от приблизително минус 263 градуса по Целзий, което е само 10 градуса над абсолютната нула.
Астрономите предполагат, че ледът е кондензирал в студен газов облак около зараждаща се млада протозвезда.
Средата е била подложена на масирано въздействие от космически лъчи. Високоенергийни частици, които задвижват реакциите, водещи до натрупване на деутерий в молекулите.
Проучването разкрива още, че 3I/ATLAS е възникнала в среда с минимално съдържание на елементи, по-тежки от водорода и хелия.
Това дава основание да се смята, че кометата се е зародила около една от най-древните звезди в нашата галактика преди повече от 11 млрд. години.
Според изчисленията този древен обект е с около 7 млрд. години по-стар от Слънцето
Впоследствие мощни гравитационни смущения са изхвърлили кометата от родната ѝ звездна система, за да започне вечното ѝ пътешествие из Вселената.

