Идеята за съхраняване на човешкия мозък след настъпването на смъртта с цел бъдещо връщане към живот продължава да разделя медицинската общност.

Ново проучване сред 334 американски лекари, публикувано в научното списание PLOS One, показва, че 27,9% от тях определят тази възможност като напълно вероятна.

В същото време 47% изразяват силен скептицизъм относно нейната осъществимост.

За целите на анкетата изследователите са представили хипотетичен сценарий

Според него веднага след спирането на сърдечната дейност мозъкът на пациента бива експресно консервиран. А невронната структура, синапсите и ключовите молекули остават изцяло запазени.

При тези идеални условия медианната оценка на специалистите за успешно съхраняване на информацията, нужна за потенциално съживяване, достига 25,5%.

Освен техническата страна, проучването обръща сериозно внимание и на етичните и медицинските дилеми

Близо 44,3% от анкетираните лекари допускат възможността процедурата по консервация да започне още преди спирането на сърцето.

Това обаче се отнася единствено за нелечимо болни пациенти, които доброволно са избрали медицински асистирана смърт и предварително са дали съгласие за интервенцията след загуба на съзнание.

Значително по-голямо единодушие има около прилагането на антикоагуланти с цел по-качествено съхранение на тъканите – цели 70,7% от медиците подкрепят подобен ход.

Тези медикаменти предотвратяват образуването на съсиреци, които биха затруднили последващата обработка на органа. Въпреки че нямат терапевтична стойност за основното заболяване на умиращия.

Съавторът на изследването Ариел Зелезников-Джонстън отбелязва, че възприятията варират значително според нивото на осведоменост.

Медиците, които са по-добре запознати с технологиите за криоконсервация и стабилизиране, са значително по-склонни да вярват в тяхната ефективност.

И все пак проучването не доказва дали информираността поражда оптимизъм, или първоначалният интерес води до задълбочени познания.

Научният фундамент зад подобни технологии лежи върху хипотезата, че човешката идентичност и спомени се съдържат в архитектурата на невронните мрежи.

Надеждата е, че цялостното им съхранение запазва и самия индивид, въпреки че до момента няма никакви експериментални доказателства за възможно възкресяване след такава процедура.

В заключение авторите на доклада призовават за изграждането на ясни медицински протоколи и правни рамки.

Според тях това ще даде възможност да се зачетат последните желания на неизлечимо болните, без да се пренебрегват строгите етични граници и експерименталният характер на научните методи.