Най-ранният известен писмен житейски съвет в историята на човечеството датира отпреди близо 4600 години.

Текстът представлява бащински напътствия, отправени към легендарна фигура, за която се смята, че е оцеляла след опустошителния Потоп.

Съхранен върху глинени плочки, този древен паметник е известен сред археолозите под името „Поученията на Шурупак“.

В него шумерският владетел Шурупак завещава практическа мъдрост на сина си Зиусудра. Според шумерския епос той е спасил от гибел тогавашната цивилизация.

Записите представляват един от най-старите документирани морални кодекси

Бащата дава ясни насоки как човек да живее пълноценно и достойно в обществото. А именно – да избягва лъжата и кражбата, да не се намесва в чужди спорове, да бъде предпазлив в избора на довереници, да пази своето имущество и да не потиска хората, които се трудят за него.

В съдържанието се разглеждат и редица практически въпроси от ежедневието. Например, земеделие, изграждане на напоителни системи, отношенията с наемни работници и роби, управлението на дълговете и брачният съюз.

Обърнато е внимание и на поведението на властта, като един от ярките метафорични откъси оприличава царския дворец на могъща река. Колкото и вода да се влива в нея, тя никога не може да се напълни докрай.

Историческият център, с който се свързват откритите плочки, се намира на територията на днешен Ирак и е познат като Тел Фара.

При археологически разкопки в някогашния шумерски град са открити категорични доказателства за мащабно наводнение, станало около 2900 г. пр.н.е. Това съвпада с историческата памет за голямото бедствие.