Учени предупреждават: Краят на Вселената може да настъпи внезапно
Физици допускат възможността Вселената да изчезне за части от секундата, ако в нея се зароди и започне да се разширява със скоростта на светлината мехур от т.нар. „истински вакуум“.
Изследователите обаче разполагат с методи за проверка на тази хипотеза чрез търсене на следи от подобни явления в близост до черни дупки, съобщава научното издание New Scientist.
Според съвременната наука в Космоса не съществува абсолютна пустота
Дори в най-отдалечените и разредени участъци на пространството действат невидими полета, протичат енергийни процеси и непрекъснато се появяват и изчезват квантови частици.
Поради това вакуумът на практика представлява състояние с най-ниското възможно енергийно ниво.
Съществуват обаче сериозни предположения, че нашият свят се намира в състояние на „фалшив вакуум“
Това означава, че неговата енергия е минимална само привидно и теоретично може да се срине още повече- достигайки равнището на „истински вакуум“.
Учените онагледяват това с яйце на дъното на купа: то заема най-ниската точка в съда, но при разклащане може да прескочи ръба и да падне на пода, където нивото е значително по-ниско.
Този потенциален преход се определя като вакуумен разпад.
Според законите на квантовата механика той може да настъпи спонтанно вследствие на „квантово тунелиране“. Фномен, при който микрочастица внезапно преодолява бариера, сякаш преминава през стената на съда.
Въпреки че шансът за единична частица е нищожен, колосалният брой частици във Вселената прави подобни скокове теоретично възможни.
Ако се стигне до такъв преход, в пространството би се образувал микроскопичен мехур от истински вакуум.
Ако размерите му са под критичния праг, той веднага ще колабира и изчезне.
При определени условия обаче мехурът може да започне да се разширява със скоростта на светлината, поглъщайки всичко около себе си.
Във вътрешността му фундаменталните закони на физиката биха били напълно променени, което би унищожило познатия свят.
Човечеството дори не би разбрало за настъпващата катастрофа
Разрушителният фронт би се движил с максималната скорост във физичния свят.
Въпреки че директното наблюдение на подобен процес е невъзможно, научната общност разработва два косвени подхода за проверка на риска от вакуумен разпад.
Първият включва прецизни измервания на фундаментални величини – най-вече масата на Хигс бозона и силата на силното ядрено взаимодействие.
Настоящите изчисления сочат, че Космосът се намира на границата на стабилността, но съвременната апаратура все още няма достатъчна точност за окончателни изводи.
Вторият метод разчита на търсенето на безопасни микроскопични мехурчета истински вакуум. Физиците предполагат, че такива структури могат да възникнат между две черни дупки по време на техния сблъсък.
Обикновено черните дупки ги поглъщат моментално, но ако няколко мехурчета успеят да се слеят предварително, те биха образували миниатюрни черни дупки, чието изпарение би могло да бъде регистрирано от уредите.
В публикацията се прави паралел с класическия фантастичен филм от 1984 г. „Приказка без край“. В него е погълнат от мистериозната сила „Нищото“, а главният герой Бастиан се опитва да се успокои с мисълта, че това е само художествена измислица.
В светлината на съвременната квантова физика обаче подобно космическо „Нищо“ може да се окаже напълно реална заплаха.

