Откритие в Китай: Homo erectus е бил много адаптивен и интелигентен
Древният човешки прародител Homo erectus е обитавал гъсти тропически гори и е изминавал впечатляващи разстояния преди около 184 хил. години.
Това разкрива ново мащабно изследване на фосилни зъби, открити в две пещери в Южен Китай. Това преобръща досегашните научни разбирания за границите на адаптация на вида, пише CNN.
До момента се приемаше, че оцеляването и процъфтяването в суровите условия на затворените екваториални и тропически гори е било изключителна привилегия единствено на съвременния човек (Homo sapiens).
Новите данни показват, че Homo erectus, първият архаичен човек, напуснал пределите на Африка и населявал Земята близо два милиона години, е притежавал много по-голяма поведенческа гъвкавост и интелект, отколкото палеонтолозите предполагаха.
„Макар да знаем, че нашият собствен вид се е адаптирал към тропическите гори по света преди между 100 000 и 13 000 години, това е първото пряко и неоспоримо доказателство, че друг ранен хоминин също е живял в подобна среда,“ отбелязва проф. Патрик Робъртс от Института за геоантропология „Макс Планк“ в Германия в статия в сп. Nature.
Следи в карстовите пещери на провинция Гуанси
Международен екип от специалисти от Австралия, Китай и Европа е изследвал девет зъба на хоминини и животински останки, намерени в две пещери на разстояние 15 километра една от друга в карстовия регион на южната китайска провинция Гуанси. Районът се отличава със специфичен релеф от стръмни варовикови хълмове, долини и понори.
Чрез детайлен анализ на анатомичните структури и канали учените са идентифицирали осем от зъбите като принадлежащи на Homo erectus.
Екипът е успял да извлече и молекулярна информация от зъбния емайл на четири от образците, потвърждавайки сходство с протеини, изолирани при по-ранни проучвания на вида.
Прилагането на пет различни метода за датиране върху самите зъби, пещерните седименти и минералните образувания показва, че тези индивиди са живели в района между 324 000 и 184 000 години назад.
Откритието е изненадващо, тъй като се смяташе, че видът е изчезнал от тази територия значително по-рано. Най-младите известни досега останки от Homo erectus са намерени на индонезийския остров Ява и датират отпреди около 108 000 години.
Изотопен анализ и преходи през диви местности
Чрез изследване на изотопите на стронций в зъбния емайл, които отразяват геоложкия състав на консумираните храна и вода по време на растежа, учените са проследили миграцията на тези ранни хора.
Резултатите сочат, че отделни индивиди са прекарвали детството си в преходи през масивни гористи карстови територии, изминавайки разстояния до 250 километра.
„Това е изумително откритие, защото доказва присъствието на Homo erectus на неочаквано място и в неочакван времеви период,“ посочва Кира Уестауей, геохронолог и съавтор на изследването от университета „Маккуори“ в Сидни.
Преосмисляне на теориите за изчезването
Една от водещите хипотези за гибелта на Homo erectus бе неспособността му да се приспособи към бързо променящата се околна среда и разрастването на гъстите гори. Според антрополога Бен Ътинг от университета в Кънектикът, новите данни опровергават това схващане.
„Тропическите дъждовни гори са сред най-трудните за обитаване местообитания, особено в епоха без земеделие. Това проучване доказва, че Homo erectus е бил способен да населява тези предизвикателни зони много по-рано в еволюцията, отколкото предполагахме. Освен това подобни мащабни пътувания са изисквали задълбочено познаване на терена, местния релеф и сезонните промени в речните системи“, обяснява Ътинг.
Загадката на деветия зъб
Въпреки прецизните анализи, произходът на деветия зъб, открит по време на разкопките в пещерите, остава загадка за научния екип. Той не е категорично класифициран и ще бъде предмет на бъдещи изследвания.
Ново палеоантропологично откритие хвърля светлина върху сложните взаимоотношения между праисторическите човешки популации.
Формата на новооткрит зъб се различава значително от тези на Homo erectus, Homo sapiens и неандерталците – вид, изчезнал преди около 40 000 години, за когото се смяташе, че не е населявал Източна Азия.
Анализът показва, че молекулярният състав на протеините в находката също не съвпада с характерния профил на Homo erectus.
Според Райън Макрей, палеоантрополог от Националния природонаучен музей „Смитсониън“ във Вашингтон, зъбът може да е принадлежал на денисовец (Homo longi) или на хибриден потомък между денисовец и Homo erectus.
Пресечни точки във времето и пространството
Проучване, публикувано в научното списание Nature, определя паралелното съществуване на двата вида в един и същ регион като изключително интригуващо. По-рано тази година учени извлякоха древни протеини от шест зъба на Homo erectus, открити в Китай. Те за първи път разкриха молекулярна връзка между този ранен вид и по-късни човешки представители, включително Homo longi.
„Един от деветте изследвани зъба вероятно принадлежи на денисовец или е хибриден, а не на Homo erectus. Авторите на изследването не го заявяват категорично, но определено правят такъв намек“, коментира Макрей.
Крис Стрингър, водещ изследовател на човешкия произход в Природонаучния музей в Лондон, споделя сходно виждане. Той подчертава, че последните данни засилват вероятността за периодично кръстосване между линиите на Homo erectus и Homo longi / денисовците.
Кой е бил Homo erectus?
Homo erectus е първият прачовешки вид, чиито телесни пропорции наподобяват тези на съвременния човек.
Тези древни предци са се отличавали с висок ръст, изправена стойка, масивно лице с изразени надочни дъги и липса на брадичка.
Фосилни следи от вида са открити на територията на Африка, Азия и Европа.
Историята на Homo erectus обхваща над 1,5 милиона години – период, значително по-дълъг от приблизително 400-те хиляди години съществуване на Homo sapiens.
Това го превръща в най-дълго оцелелия клон в човешкото родословно дърво.
„Колкото повече научаваме за Homo erectus, толкова по-ясно осъзнаваме, че тези древни хора всъщност не са били толкова различни от нас самите“, обобщава Макрей.
Снимка: Pixabay

