Екипът на Дан Торнтън от Манчестърския университет (Великобритания) е използвал архивни данни от наблюденията на 64-метровия радиотелескоп на обсерваторията в Паркс в Австралия. Учените успели да открият четири ясни изригвания на ултракъсо радиоизлъчване, което очевидно има извънгалактичен произход.
Сигналите с продължителност няколко хилядни от секундата се наблюдавали с периодичност около десет секунди. Това означава, че пред астрономите е нещо, идващо от неведом за клас извънгалактични радиоизточници. Но какво е позволило да се установи, че сигналите не са родом от нашата Галактика?
С разпространението на радиовълните в Космоса те се сблъскват с йонизираното вещество и постепенно се разсейват. Колкото по-дълго пътешества вълната, толкова показателят на разсейване е по-висок. За четирите сигнала, обработени от екипа на Торнтън, това значение е толкова голямо, че разсейването в Млечния път не превишавало 3–6% от общото ниво разсейващо въздействие на радиовълните. Следователно вътрегалактичният им произход е почти изключен.
Изхождайки от моделите колко често вълните в междугалактичното пространство могат да се срещат с йонизираното вещество, следва, че всичките четири сигнала са изпратени от дистанция 5,5–10,0 млрд. светлинни години, което също сочи за извънгалактичната им природа.
Какво е способно да породи такива повтарящи се ултракъси сигнали?
Учените смятат, че това боже да са следи от дейността на магнетари – неутронни звезди с особено силно магнитно поле. Но тази хипотеза не може да се провери, тъй като няма да е възможно да се установи точката, от която са дошли сигналите.
Нормални пулсари на фона на картата на цялото небе (в центъра на Млечния път). С червени звезди са отбелязани примерните местоположения на източниците на четирите нови утракъси радиосигнала.
© Alex Сherney, MPIfR/C. Ng.
Сега астрономите работят с данни от радиотелескопа Паркс в реално време, надявайки се непосредствено да проследят нови сигнали от подобен род. Ако успеят, ще последва изучаване на региона, от който те са дошли, с помощта на оптични телескопи. И тогава по червеното преместване може със сигурност да се установи далечността на радиоизточника.
Забележително е, че в такъв случай за първи път ще може да се проследи съществуващият модел на разсейване на радиоизлъчването в междугалактичното пространство на електроните на барионната материя, намираща се между галактиките. Плътността на такова вещество досега не е потвърдена ефективно, а важността на този параметър за разбирането на количеството барионна материя във Вселената е огромна.
Става дума за това, че според наблюденията на ранната Вселена масата на барионите трябва да е била значително над това, което виждаме в съвременните галактики, и науката отдавна се вълнува от въпроса къде е „пропаднала” част от барионната материя. Иска ни се да вярваме, че новият клас извънгалактични радиоизточници ще приближи решаването на проблема.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Science.
Източник: Nature News
