Огнените топки от Планината на мъртвите

През 1959 г. съветската експедиция, основаваща станцията „Мирный”, изпраща група от шестима изследователи дълбоко в Антарктида, за да достигнат до южния магнитен полюс. Живи се връщат само двама изследователи, и двамата – на границата на лудостта.

Разказаното от полярниците било строго засекретено, обстоятелствата не са публикувани никъде. Чак 40 години по-късно един от участниците в експедицията дава интервю, в което разказва какво всъщност се е случило.

Разказът му помогнал да се хвърли светлина на още едно потресаващо събитие – гибелта на групата на Дятлов, която дълги години вълнува умовете на учени и обикновени хора.

Неслучайни трагедии

Пред групата полярници, водени от опитния изследовател Юрий Коршунов, е поставена задача – да стигнат до магнитния полюс и да направят необходимите измервания на почвата и въздуха. За три седмици групата успява да стигне целта и да разпъне палатки.

Уморените от дългия път полярници решават да полегнат и да поспят. Но никой не може да се унесе в сън. Юрий Коршунов излиза навън, за да се поразведри, и първи се сблъсква с това, което никога няма да забрави. Странен обект, напомнящ светеща сфера, лети на стотина метра от лагера.

Юрий вика останалите и всички напускат своите палатки. В това време топката започва да се разтегля, превръщайки се в цилиндър, а на върха й се оформя гримаса, приличаща на паст на неизвестно същество.

Фотографът на групата хваща апарата и хуква напред към чудовищния цилиндър, независимо от предупредителните викове на колегите си. Той не престава да щрака, докато цилиндърът не се разтегля и го докосва по главата. Миг след това фотографът пада мъртъв в снега. Тялото му е овъглено.

Членовете на групата вадят оръжията и започват да стрелят по тайнствения обект, но цилиндърът изчезва, преди куршумите да го достигнат. Обезумелите полярници се опитват да направят връзка със станцията, но в ефира има смущения. В добавка се извива снежна буря, която вилнее няколко дни. Връщането в базата е немислимо.

Два дни по-късно, когато групата сгъва палатките, за да се върне обратно, сферата се появява отново. Полярниците са готови да стрелят. И както миналия път, разтегляйки се, сферата пропълзява над главите на двама членове от експедицията, които на секундата се строполяват мъртви. Още един полярник, който стои наблизо, ослепява напълно и твърдейки, че е видял „пастта на дявола”, умира по обратния път.

Втрещяващата история е публикувана в началото на новия век в американското списание National Geographic с думите на Юрий Коршунов, емигрирал в САЩ.

Междувременно в Северен Урал група скиори от клуба на Уралския политехнически институт с ръководител Игор Дятлов тръгва на път. Участниците в похода трябвало да изминат на ски 350 километра на север в Свердловска област и да се изкачат в планината Ойко Чакур.

На 23 януари групата се качва на влак от Свердловск за Серов, където пристига на 24 януари. На 1 февруари 1959 г. младежите се установяват на лагер на склона на планината Холатчахил (в превод – „Планината на мъртвите”) недалеч от безименен превал.

На 12 февруари групата трябва да стигне крайната точка на маршрута – село Вижай, а на 15-и – да се върне в Свердловск. Но туристите не се връщат нито в този, нито в следващите дни. Търсенето им продължава 10 дни, когато накрая е открита празна палатка с разрязани стени. По склона на планината са открити телата на всички девет участници в похода. Някои са обгорели, на едно от момичетата липсват очните ябълки. Часовниците на ръцете на туристите са застинали в различно време.

Какво е общото между тези произшествия, случили се макар и в една и съща година, но на различни места?

Общите моменти

Колкото и да е странно, никой никога не се е опитвал да свърже двата инцидента, независимо от многото общи моменти. Така например, както и в случая с полярниците, телата на участниците в туристическата група имали аналогични травми – телата на Юрий Дорошенко и Юрий Кривонищенко били обгорени, независимо от пълното отсъствие на следи от радиация или въздействието на огън – нивото на радиацията по дрехите едва слабо превишавало естествения фон. Вътрешните органи на останалите туристи били увредени, независимо от пълното отсъствие на следи от външно въздействие.

Часовникът на ръката на един от участниците в похода – Рустем Слободин, показвал 8:45. Двата часовника на ръцете на Николай Тибо-Бриньол застинали на отметките 8:14 и 8:39. Какво е накарало стрелките на механичните часовници да спрат? Възможно – силно електромагнитно въздействие.

Връзката с групата била невъзможна именно заради силни смущения, препятстващи сигнала – както и в случая с полярниците, опитващи се да установят контакт със станция „Мирный”. Местните жители манси твърдели, че в злополучната вечер, на 1 февруари, видели над мястото на гибелта на туристите странни светещи топки. Те не само описали това явление, но го и нарисували. Но тези изображения изчезнали от делото. Светещите топки били наблюдавани и от самите спасители, както и от други жители на Северен Урал, които отбелязвали странностите в хаотичното им движение.

Последният кадър от лентата на Юрий Кривонищенко. Според една от версиите на него са запечатани светещите топки.

Вниманието на следователите, изясняващи причините за гибелта на групата, привлякъл 33-ият кадър от лентата на фотоапарата на Юрий Кривонищенко, направен от палатката в съдбовната нощ. На него са запечатани светещите топки, за които вървели слухове в периода на издирването. Така и не било установено с какво оръдие на височина пет метра са срязани клоните на растяща недалеч от палатката ела. Не били открити и самите клони. Стволовете и клоните на някои ели били обгорени, но нямало следи от огън.

Многобройните увреждания на вътрешните органи, станали причина за смъртта на повечето туристи, били получени вследствие на външно влияние. Експертите били единодушни, че става дума за високо звуково или електромагнитно въздействие, чиято природа така и не могли да установят.

Опасно съседство

Много години двата загадъчни феномена не давали покой на учени и изследователи на паранормални явления. Впрочем обяснение, способно да хвърли светлина на двете дела, все пак било получено. Американският физик Рой Кристофър, изследвал обстоятелствата около гибелта на полярниците, изказал хипотеза, която по-късно успял да докаже експериментално.

Според неговите изводи радиационният пояс на Земята е обител на сгъстена плазма, чиято естествена форма е сферата. Наречени от учените „плазмоиди”, тези структури обитават пределите на радиационния пояс на височина 500-700 километра. Слънцето се явява техен източник – с всяко изригване то изхвърля маса магнитно-плазмени образувания, които за броени секунди достигат нашата планета, влияят на самочувствието на хората, поведението на животните и работата на уредите.

Всички образувания имат различни структури и състав, които не са изучени и досега. Някои са невидими и ефимерни, но приближавайки се към повърхността на Земята и попадайки в магнитното й поле, стават плътни и осезаеми.

Достигайки Земята, плазмоидите обикновено засядат в йоносферата. Но понякога се спускат в ниските слоеве на атмосферата по линиите на магнитното поле, често на места, наричани „патогенни зони”. С други думи, това са територии, където магнитното поле е нестабилно.

Срещата с тях е смъртоносна за човека. Ставайки плътни, плазмоидите могат да влияят от разстояние върху организма на живите същества. Пример за подобно пагубно въздействие са многобройните вътрешни увреждания на участниците в групата на Дятлов.

Следва да отбележим също, че в края на зимата на 1959 г. астрофизиците са фиксирали силни енергийни изхвърляния от Слънцето и магнитни бури. Впрочем планината Холатчахил и територията около нея имат силно и нестабилно магнитно поле, което се явява своеобразен тунел за космически плазмоиди. И по-скоро, както полярниците, така и скиорите са паднали жертва на подобни „разумни аномалии”.

В наши дни астрофизиците препоръчват хората да се въздържат от пътешествия в периоди на висока слънчева активност и да избягват места с аномално магнитно поле. Учените препоръчват на всички да се убедят в безопасността на маршрута и да проверяват местата, на които отиват – съществуват много сайтове, сочещи места с нестабилно магнитно поле и прогнозиращи активността на Слънцето.

 Източник: Тайны ХХ века