Извънземните вече са избродили цялата галактика

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Флотилия междузвездни сонди с извънземни вече е успяла да изучи цялата ни галактика от край до край за доста кратко време. Това показва компютърно моделиране, проведено от дует изследователи от Единбургския университет (Великобритания).

Нашият „Вояджър 1” за 36 години е успял да се отдалечи от Земята на по-малко от един светлинен ден. Но моделирането сочи, че извънземният кораб е достатъчно да развие само 10% от скоростта на светлината, за да разгледа целия Млечен път за някакви си 10 милиона години. При това той може да се е ускорявал (и така да е икономисвал гориво) от гравитационното поле на звездите.

Мисълта за сонди, притежаващи самосъзнание и способни на самовъзпроизвеждане, се е появила през 60-те години на ХХ век. Роналд Брейсуъл е предлагал да търсим именно тях, а не радиосигнали с изкуствен произход, върху които се е съсредоточил Институтът SETI. Математическият модел на машината, която сама контролира себе си, е разработен от Джон фон Нойман още по-рано – пред 1949-а.

В новата работа Арвън Никълсън и Дънкан Форган отиват още по-далече. Те предлагат три сценария за поведението на сондата – полет с включени двигатели, използване на гравитационно ускорение и скокове от звезда на звезда. Например „Вояджър” лети като топка от пинбол, отскачайки от гравитационните полета на масивните външни планети в Слънчевата система.

Като сравнили скоростта на сондата с броя на звездите в галактиката, изследователите заключили, че тя би успяла да изследва Млечния път за много малък период от живота на Земята и така да оправдае известното решение на парадокса на Ферми.

Някои отдавна са му отговорили – че не си струва да търсим сред нас, тук и сега, остроухи зелени човечета. Ако някой някога е идвал тук, то това са били по-скоро редки визити на роботизирани и практически безсмъртни апарати. Освен това е възможно те да са имали причини старателно да си замитат следите, след като изследването на Слънчевата система (тогава все още лишена от разумен живот или дори изобщо от живот) е било завършено.

Едно от най-впечатляващите описания на подобен робот е дадено през 1972 г. от великия Артър Кларк в романа „Свиждане с Рама”. Гигантски „ковчег” с цилиндрична форма влиза в Слънчевата система. Група астронавти проникват вътре и стават свидетели как автоматичен минисвят постепенно се пробужда от междузвезден сън, приближавайки се към Слънцето. В края на краищата хората разбират, че корабът не възнамерява да спира – нашата звезда му дава необходимото ускорение и той отлита далече, към невидима цел.

Надеждата, че ще намерим свидетелства за такива посещения, е изключително малка. Ако цивилизация е успяла да създаде подобни кораби, то тя по-скоро е разбирала (дори и ние го разбираме) с какво внимание следва да се отнася към местата, където може да се зароди живот, и се е постарала да не оставя следи (включително във вид на боклук). Едва ли ще ни провърви да открием мястото на звездокрушение на такава сонда, тъй като те, по-скоро, самостоятелно се ремонтират в годините на междузвезден прелет, като си разпечатват детайли на 3D принтер.

Курсът на такива апарати без съмнение се проправя сам – достигайки поредната звезда, те сканират планетите за признаци на живот и е възможно да създават копия на самите себе си, които след това се разлитат по различните системи в геометрична прогресия. Да добавим към това и вероятността, че цивилизациите, способни да пуснат подобни сонди, са няколко.

В научната фантастика се разглежда и възможността, че може да се появят и „мутиращи” кораби, които започват да ловуват „нормални” такива, вместо да изследват планети и да намаляват поголовно броя им. Хм, интересно, лесно ли е да заловиш някого в Космоса…

Контактуват ли си сондите една с друга, за да не е необходимо визитите от една звездна система към друга да се правят прекалено често? Аберацията на светлината вероятно може да се преодолее с помощта на квантовото заплитане, което за нас все още е екзотично, и тогава всички сонди с точност биха знаели взаимното си разположение.

А ако не, то при посещенията си на звездна система апаратите биха могли да оставят радиомаяк. Или вероятно да списват списание на посещенията – гигантски галактичен архив, достъпен за всяка цивилизация, която знае паролата.

Вероятно такива сонди няма да се стремят към контакт с разумни същества, дори да могат да ги открият. Възможно е апаратите да определят с тестове интелектуалната зрелост на местните видове, но не за да си общуват с последните.

Резултатите от изследването са публикувани в arXiv.

Източник: Discovery News

Категории на статиите:
Загадки

Коментари

  • Какво е първото нещо, което са казали извънземните, като кацнали на Земята?
    -Абе, къде е тоя Дельо хайдутин?

    Марги 24 ноември 2015 20:33 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори