Амебите са склонни към мошеничество

Изследователи доказват: у някои амеби, които в процеса на жизнения цикъл встъпват в социални взаимодействия със своите събратя, се наблюдават генетични мутации, позволяващи на амебите да „мамят“ и да създават ситуация, от която да извлекат максимална полза.

Амебите от вида Dictyostelium discoideum обикновено представляват единични почвени амеби. И все пак при определени неблагоприятни условия, например недостиг на храна, те са способни да се обединяват, образувайки подвижни агрегати, а след това и многоклетъчни тела със сложен строеж.

В началото на процеса се обединяват няколко случайно озовали се една до друга и „слепващи“ се амеби, които служат като център, към който от всички страни пълзят други гладни амеби. Съединявайки се с помощта на специални молекули, те образуват агрегат от няколко десетки хиляди клетки. Този агрегат, първоначално имащ плоска форма, извършва сложни движения, а след това ляга настрани и се превръща в мигриращ „плужек“ – подвижно образувание с дължина 2–4 мм, наречено псевдоплазмодий.

Съдбата на амебите, намиращи се в различни части на псевдоплазмодия, не е еднаква – на предния край се оказват клетки, предшественици на стъблото на плодното тяло, а на задния – клетки, предшественици на спорите. Първата група клетки след известно време загиват, а другите амеби се размножават и предават генетичния си материал на следващото поколение.

Екип американски изследователи под ръководството на специалисти от Хюстънския университет (щата Тексас, САЩ) са изяснили от какво зависи модела на поведение на амебата при избора каква част от псевдоплазмодия ще стане тя. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Current Biology.

Изследователите анализирали 140 гена на амеби, отговорни за социалните взаимодействия на тези едноклетъчни. Резултатите показали, че в някои от гените на Dictyostelium discoideum, които се стремят да станат предшественици на спорите, присъстват определени мутации, предаващи се на следващите поколения.

Авторите на изследването твърдят, че получените от тях изводи доказват: у някои живи същества стремежът да „хитруват“ и да си осигуряват по-добри условия на живот се предават на генетично ниво.