Светът е избегнал тежки последствия от изтъняването на озоновия слой

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Антония Михайлова

Изследователи от университета на Лийдс са изяснили, че озоновият слой в момента е в най-добрата си форма от момента на приемането на Монреалския протокол от 1987 година за веществата, които го разрушават.

„Нашето изследване потвърди важността на Монреалския протокол и показа, че неговото приемане е довело до реални ползи за всички нас – коментира водещият автор на изследването Мартин Чипърфийлд (Martyn Chipperfield) от Школата по околната среда и Земята. – Ние знаехме, че този протокол трябва да ни спаси от големи загуби на озон в бъдеще, но както се оказа, вече сме преодолели този времеви отрязък, когато нещата са били значително по-лоши.“

Макар Монреалския протокол да е влязъл в сила през 1987 година в 196 страни, ограничили използването на озонразрушаващи вещества, тяхната концентрация продължава да расте. Тези вредни вещества са способни да се съхраняват (и като следствие – да се натрупват) в атмосферата в продължение на много години. Концентрацията на вредни съединения е достигнала своя пик през 1993 година, а след това е започнала да се снижава.

В хода на новото изследване учените са използвали 3D модели на атмосферната химия, за да изучат това, което и се случило с озоновия слой, ако Монреалският протокол не беше приет и реализиран.

„Изтощаването на озоновия слой в полярните региони зависи от метеорологията, особено от студените температури на 20-километрова височина – обяснява проф. Чипърфийлд. – По-ниските температури допринасят за бърза загуба на озон. Други изследвания, които са оценявали значимостта на Монреалския протокол, са използвали модели за прогнозиране на атмосферните ветрове и температури за няколко десетилетия напред, но такива прогнози се явяват неясни и вероятно недооценяват студените зими.“

Екипът на Чипърфийлд използвал фактическите метеорологични условия през последните няколко десетилетия. Това дава възможност по-точно да се моделират условията за полярния озон. Учените са стигнали до извода, че към 2013 година дупката в озоновия слой над Антарктида би нараснала с 40%, а тъй като концентрациите на озонразрушаващите вещества би продължила да се увеличава, озоновият слой съществено би изтънял и над други части от земното кълбо.

Самият проф. Чипърфийлд споделя, че за провеждането на такова изследване го навели необичано ниските температури в Арктика през зимата на 2010–2011 година.

„Предишните модели, използвани за прогнозиране на последствията от неприемане на Монреалския протокол, не предсказваха такъв род екстремни събития, така че си зададохме въпроса, доколко всъщност би се влошило положението на нещата – казва изследователят. – Озоновата дупка съществено би се разширила поради екстремно студени зими, освен това дупките в озоновия слой биха станали обичайно явление.“

озонова дупка

© Sandip Dhomse

Всичко това на свой ред можело да доведе до невероятен бум на ракови заболявания на кожата при жителите на Австралия, Нова Зеландия и Северна Европа. Първите две страни и така имат най-високите показатели на смъртност от рак на кожата, но без Монреалския протокол нивото на ултравиолетово лъчение би могло да се покачи с 8–12%, а в Скандинавия и Великобритания – с повече от 14%.

Според предишните изследвания покачването на нивото на ултравиолетово лъчение с 5% ще доведе до увеличаване на случаите на заболявания от плоскоклетъчен карцином с 15% и на базалноклетъчен карцином с 8%.

Чипърфийлд подчертава, че учените трябва да продължат да следят ситуацията, за да се убедят, че всички потенциални заплахи за озоновия слой се смекчават.

Статията на учените е публикувана в изданието Nature Communications.

Категории на статиите:
Зелен свят

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори