Ами ако живеем по 1000 години?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Питър Сингър / Wikimedia Commons
Антония Михайлова

Съвременната медицина, която търси лекарство срещу рак и сърдечносъдови болести, може би не се движи във вярната посока.

Човек може да се доближи към вечния живот не с победата над смъртоносните болести, а с продължаване на младостта. Ако този проблем е разрешим, то ще живеем и до 1000 години.

Върху какви проблеми трябва да се фокусират съвременните изследвания в областта на медицината и биологията? На първо място вероятно ще им дойдат наум болести като маларията, отнемаща живота на милиони в развиващите се страни. В развитите държави тя не е актуална и изследователските фондове тук работят със съвсем други проблеми.

Ако сте си помислили за лекарство срещу рак или срещу сърдечносъдови заболявания, не сте познали, обяснява Питър Сингър, професор по биоетика от Принстънския университет и един от най-известните съвременни философи.

Обри де Грей, известен британски биогеронтолог и председател на фонда Strategies for Engineered Negligible Senescence (SENS), твърди, че няма смисъл да се борим с болестите, които обикновено съпътстват стареенето на организма, без да се борим със самото стареене. Дори да победим поредната смъртоносна болест, този, който е могъл да умре от победения недъг, има всички шансове да хване друга болест в следващите години.

SENS, което се превежда като Стратегии за постигане на пренебрежимо стареене с инженерни методи, се занимава с изучаването на възможностите да се преодолее старостта като явление.

Да се борим не с рака, а със старостта
  • В развитите страни стареенето е крайната причина за 90% от смъртните случаи. Така „лечението” на старостта следва да е основна превантивна мярка в борбата с болестите, предизвиквани от естественото износване на организма.
  • Преди да умрем от старост, поради това, че сме възрастни, ще се наслаждаваме по-малко на живота и ще носим много по-малко радост на другите.
  • Няма ли по-голям смисъл в това да се стараем да предотвратим или намалим ущърба, който старостта нанася на нашия организъм, а не да лекуваме болести, от които човек започва да страда, когато достигне определена възраст?

Де Грей е убеден, че дори скромните успехи в тази сфера ще доведат до съществен ръст на продължителността и подобряване на качеството на живот. Необходимо е просто да стигнем до точката, в която човек ще живее достатъчно години, за да дочака такъв научно-технически прогрес, който ще му позволи да живее съществено повече.

„Ние не знаем на колко години е сега първият човек, който ще доживее до 150 години – казва Де Грей в своя лекция в Принстън. – Но първият човек, който ще доживее до 1000 години, вероятно ще бъде доста по-млад от тази възраст.”

Бива ли да живеем до 1000 години?

Най-привлекателното в теорията не Де Грей дори не е идеята за вечен живот, а възможността да се продължат младостта и физическото здраве, като се контролира процесът на стареене.

От друга страна, тук неизбежно ще се сблъскаме с етичната страна на въпроса. Трябва ли да сме толкова егоистични, че да си позволим дълга младост и дълъг живот? И няма ли да се получи така, че за едни това да е добре, а по отношение на други да е несправедливо?

  • Хората в богатите страни живеят средно с 30 години повече, отколкото жителите на бедните държави. Ако бъде намерен начин да се забави стареенето, светът ще се раздели още по-силно: бедното мнозинство ще умира на същата възраст, докато богатото малцинство ще е изживяло едва една десета от своя живот. Успешната борба със стареенето по такъв начин ще увеличи неравенството в света.
  • Но има и друг проблем – хората ще продължават да се раждат, а предишните поколения няма да умират. В крайна сметка населението на планетата ще расте с много по-бързи темпове, отколкото сега, което също може да влоши условията на живот в много страни.

Дали ще успеем да преодолеем тези ограничения, зависи от нашата вяра в техническия и икономическия прогрес. Де Грей например е сигурен, че е намерил решение на двата проблема.

  • „Лечението” на старостта може да се окаже много скъпо в самото начало. Но след това с него ще се случи същото, каквото и с другите иновации – стойността му ще падне, както това е станало с компютрите или препаратите, които помагат да се забави развитието на СПИН. Освен това, ако светът и в бъдеще се развива икономически и технологично, хората като цяло ще станат по-богати, а значи в дългосрочна перспектива борбата със стареенето ще бъде изгодна за представителите на всички слоеве на населението.
  • Победата над старостта ще даде възможност да се решат и много демографски проблеми. Например тя ще позволи да се ликвидира или да се отложи значително настъпването на менопаузата при жените. Така те ще могат да раждат първото си дете доста по-късно, отколкото сега. В такъв случай раждаемостта в развиващите се страни ще спадне, както това вече се е случило в развитите, а това означава, че проблем с пренаселването на Земята няма да има.
Играта си струва

Всъщност това е по-скоро философски въпрос – ако нашата планета е предвидена за определено количество хора, кое е по-добре: да има по-малко хора, живеещи по-дълго, или повече хора с кратък живот? Една от причините да се направи избор в полза на първия вариант е в това, че само този, който вече е роден, разбира от какво го лишава смъртта. Затова има смисъл да се борим, за да продължим живота му. Неродените не знаят какво губят.

Де Грей е създал SENS Foundation, за да привлече вниманието на обществеността към изследванията за преодоляването на старостта. Бизнесът може да се смята за успешен – годишният бюджет на организацията сега е около $4 млн. Но уви, за изследователски фонд, занимаващ се с мащабни разработки, това е много малка сума.

Възможно е неговата теория да е грешна. Но ако съществува макар и малка вероятност Де Грей да е прав, средствата за борбата със стареенето ще са доста по-оправдани от много други сфери в медицинските разработки.

Източник: Project Syndicate

Категории на статиите:
Еврика!

Коментари

  • tova izglejda razumno!!!

    doyka marinova 8 август 2014 23:08 Отговор

Вашият отговор на doyka marinova Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори