Може ли някои наблюдения от далечна галактика да доведат до опровержение на Теорията на струните? Изследователите, които изучават данни от обсерваторията Чандра на НАСА, смятат, че е станало точно така.
Трудно е да се докаже, че нещо липсва от Вселената, но в галактическия клъстер Персей учените не откриха признаци за наличието на частица тип бозон, наречена „аксионна частица“, за която казват, че е неразделна част от Теорията на струните.
Изследователите твърдят, че това наистина е била специална възможност за тестване на тази теория от първа ръка. В продължение на пет дни рентгеновата обсерватория Чандра проучва галактическия клъстер Персей за доказателства за наличието на частици с изключително малка маса, включително аксиони и подобни на аксиони частици.
Аксионите са едно, но по-интересни и конвертируеми, според изследователите, са подобните на аксиони частици, което са основният елемент в този експеримент.
Галактическите клъстери са гигантски – толкова големи, че са най-голямото единично тяло от неща, които гравитацията все още може да държи заедно. В основата на струпването на Персей е гигантска черна дупка и именно този поток и издърпването от черната дупка на останалата част от клъстера са предмет на изследвнето. Чандра използва пълен спектър от рентгенови сигнали, за да търси аксиони и подобни на аксиони частици. Малките частици причиняват изкривявания, които могат да бъдат открити от рентгеновите лъчи.
Липсата на доказателства в този експеримент е разочароваща. Изследователите правят следното сравнение. Ако учените търсят злато във Вселената под формата на частици, наподобяващи аксиони, те са инсталирали „цедка“, достатъчно ситна, за да хване милиардна част от електрона и все още не са намерили „златото“. Сега, казват те, опциите са такива: А -частиците, подобни на аксион, са по-малки, отколкото сме мислили, Б – те са много по-големи, отколкото сме мислили (и следователно извън обхвата на Чандра), или В – просто изобщо не са там. Това проучване е четири пъти по-конкретно и 100 пъти по-мощно от предишните наблюдения.
Теорията на струните предлага начин за хармонизиране на цялата физика, нещо, което е по-лесно, преди учените да започнат да насочват ума си към космическото пространство, да поставят съществуването на бозони и други изключително мънички субатомни частици и да теоретизират за тъмната материя.
„Трудно е да повярваме, че няма обединяваща теория там, която да бъде намерена, и интуитивно чувстваме, че светът работи по някаква последователна идея. Но за формулирането на конкретни предложения и теории са необходими много изчисления и позиция на тези теоретични части, които правят всяка теория. Ако реалното наблюдение не разкрие доказателствата, това помага на учените да продължат да развиват своите теории.“
„Тези ограничения се включват в обхвата на свойствата, предложени от теорията на струните и могат да помогнат на теоретиците да пренастроят теориите си“, заявява съавторът на изследването д-р Хелън Ръсел в съобщение на НАСА.
