Астрономи откриха следи от свлачища на Плутон, които са толкова мащабни, че биха могли да затрупат цели градове на Земята.

Огромните разстояния, изминати от отломките, ги нареждат сред най-мобилните в Слънчевата система – резултат от слабата гравитация и ледените останки с ниско триене.

Доказателствата за тези свлачища са открити в изображения на повърхността на Плутон, заснети от мисията „Нови хоризонти“ по време на прелитането ѝ покрай планетата джудже през 2015 г.

Тези геоложки процеси показват, че леденият свят все още е активен, макар промените да се случват в рамките на геоложки времеви мащаби.

Екип, ръководен от геолога Марко Емануеле Дишенца, е анализирал в детайли снимките от инструмента за далечно разузнаване LORRI.

Уредът е способен да засича повърхностни характеристики с размер до 300 м

Учените са открили убедителни доказателства за общо 6 свлачища по вътрешните стени на три кратера, разположени по западния край на „Спутник Планиция“. Характерната зона с форма на сърце на повърхността на Плутон.

В миналото геоложки образувания, причинени от свлачища, са били откривани на множество тела в Слънчевата система.

Включително на Марс, на Церера в астероидния пояс, на някои от ледените луни на газовите гиганти и дори на Харон, луната на Плутон.

Това са първите подобни структури, идентифицирани на самата планета джудже

Едно от свлачищата, изминало 2,2 километра, е открито в кратера Кофлин. Предполага се, че то е било предизвикано от вторичен, по-малък удар в близост до ръба на основния кратер.

Други две свлачища са наблюдавани в кратера Гиклас, а още три – в трети, все още неназован кратер.

Свлачищата се разпознават по огромните наноси от отломки, разпрострели се по дъната на кратерите. Материалът е изминал разстояния между 10,1 и 14,5 км.

Някои от тези наноси изглеждат назъбени, сякаш съдържат големи блокове от твърд лед.

В зоните, откъдето са тръгнали свлачищата, се виждат ясно оформени вдлъбнати скали, от които материалът се е откъснал и срутил по стръмните стени.

Най-големият нанос от отломки покрива площ от 130 кв. км

Достатъчно, за да погребе малък град или голямо населено място на Земята.

Свлачищата са важен процес при оформянето на планетарните повърхности. Те транспортират материал на големи разстояния.

Причината за тези явления на Плутон обаче все още не е напълно изяснена.

Докато свлачището в кратера Кофлин изглежда е предизвикано от близък удар, произходът на останалите пет е по-несигурен.

Една от възможностите е термичен стрес в повърхностния лед, причинен от леки температурни промени.

Те карат летливите материали на Плутон, като молекулярен азот, въглероден оксид и метан, периодично да преминават директно от твърдо в газообразно състояние (сублимация) и след това отново да кондензират.

Тези температурни колебания са резултат от елиптичната орбита на Плутон, която кара планетата джудже понякога да се доближава до Слънцето, преминавайки дори в орбитата на Нептун, преди отново да се отдалечи.

Съществуват данни и за други свлачища в различни кратери, но картографирането на повърхността на Плутон от мисията „Нови хоризонти“ е било ограничено.

Космическият апарат е извършил само едно прелитане на 14 юли 2015 г. и изображенията, необходими за потвърждаване на тези други свлачища, липсват.