Учени смятат, че са идентифицирали първата стара хиперскоростна звезда с малка маса, която е била изхвърлена от центъра на Млечния път с помощта на свръхмасивна черна дупка.

В нашата галактика са открити само няколко десетки хиперскоростни звезди, изстреляни от галактическия център. Всички те обаче са млади и масивни.

Сега астрономи за първи път откриха хиперскоростна звезда, наречена DESI-HVS1. Тя е едновременно стара и с малка маса.

Хиперскоростните звезди се движат през галактиката ни със скорост, която значително надвишава тази на останалите звезди, обикновено над 500 км/с.

Тази скорост им позволява да преодолеят гравитационното привличане на Млечния път и да избягат от него.

Най-често такива звезди се образуват чрез така наречения механизъм на Хилс

Когато двойна звездна система премине близо до свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката, едната звезда бива погълната, а другата е изхвърлена в космоса с огромна скорост.

Въпреки че се предполага, че повечето известни хиперскоростни звезди произхождат от центъра на нашата галактика, астрономите са успели да потвърдят това само за малка част от тях.

Също така, досегашните потвърдени случаи са свързани с млади и много масивни звезди.

Новооткритата звезда DESI-HVS1 е първият случай на стара хиперскоростна звезда с ниска маса, изхвърлена от галактическия център.

Тя е изключително древна и поради това съдържа малко метали. Така астрономите наричат химичните елементи, по-тежки от водорода и хелия, от които са били съставени първите звезди във Вселената.

В момента DESI-HVS1 се намира на разстояние от около 12 300 светлинни години от Земята. Движи се със скорост от приблизително 523 км/с, което ще ѝ позволи да напусне пределите на Млечния път.

Изчисленията показват, че звездата, чиято възраст е 14,1 млрд. години, е била изхвърлена от центъра на Млечния път преди около 12,9 млн. години след взаимодействие със свръхмасивната черна дупка.

Първоначалната ѝ скорост е била около 682 км/с

Наблюденията разкриват, че масата на DESI-HVS1 е приблизително 76% от тази на Слънцето. Температурата на повърхността ѝ е почти 6000 градуса по Целзий, което е с около 500 градуса по-висока от тази на нашето Слънце.