Астрономите изследват мехурите на Млечния път

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Scientific American
Антония Михайлова

В далечното минало, когато нашите предци тъкмо се учели да ходят на два крака, в сърцето на нашата галактика е настъпило титанично изригване и изхвърляне на газове и други вещества със скорост 3 млн. км/ч.

Днес, около 2 милиона години по-късно, астрономите са свидетели на последствията от изригването във вид на огромни и плътни облаци газ над и под плоскостта на галактичния диск.

Обширната структура е открита преди 5 години във вид на мехури гама-лъчение в посока галактичното ядро. Оттогава подобни структури се наблюдават в радио- и рентгеновия и диапазон. Но астрономите имали нужда от космическия телескоп „Хъбъл“, за да измерят състава и скоростта на облака.

Учените се стремят да изчислят масата на веществото, носещо се от нашата галактика, за да определят причината за това изригване.

Астрономите разглеждат два предполагаеми сценария на това събитие – звезден „бейби бум“ в центъра на галактиката или изригване от свръхмасивната черна дупка в ядрото.

Макар че учените наблюдават газообразни изхвърляния, състоящи се от потоци заредени частици и излизащи от ядрата на други галактики, в дадения случай те получават уникална представа за „фойерверка“ в собствената ни галактика.

„Когато наблюдавате центровете на други галактики, оттокът изглежда много по-малък, тъй като галактиките се намират много далече – казва водещият автор на изследването Андрю Фокс от Института на космическия телескоп в Балтимор. – Но изтичащите облаци, които виждаме, се намират само на 25 000 светлинни години в нашата галактика. Имаме място на първия ред. Можем да изучим детайлите на тези структури, да видим колко големи са мехурите, върху каква част от небето се простират те.“

Резултатите от изследването са приети за публикуване в Astrophysical Journal Letters и са представени на заседанието на Американското астрономическо общество в Сиатъл.

Гигантските структури, получили названието мехури на Ферми, първоначално били забелязани от космическия гама-телескоп „Ферми“. Откритието на гама-лъчите с висока енергия накарало учените да предположат, че някое мощно събитие в ядрото е предизвикало силен отток на газ в пространството.

За да получат по-подробна информация, Фокс и колегите му използвали спектрографа COS (Cosmic Origins Spectrograph) на космическия телескоп „Хъбъл“ за изследване на ултравиолетовото лъчение от далечния квазар, намиращ се зад северния мехур.

Екипът на Фокс успял да изясни, че по-близкият до нас край на мехура се движи в посока към Земята, а по-далечният – в противоположна посока. Спектрите на COS показали, че газът итича от галактичния център със скорост около 3 000 000 км/ч.

Наблюденията с „Хъбъл“ позволили също да се разбере съставът на изтичащото вещество. COS открил в състава на газа силиций, въглерод и алуминий. Това говори, че газът, богат на тежки елементи, се е образувал в недрата на звезди и представлява остатъци от звездно формиране.

COS измерил и температурата на газа, която се оказала около 10 000 °С. Това е много по-малко от температурата на основната маса на изхвърлянето, която според астрономите е около 18 000 °С.

„Виждаме по-прохладен газ, който е възможно да е газ от диска на нашата галактика, въвлечен в горещото изхвърляне“, обяснява д-р Фокс.

Това е първият резултат от обора на 20 далечни квазара, чиято светлина преминава през мехурите на Ферми или наблизо. Анализът на първата извадка ще даде информация за общата маса на изхвърляната материя.

Астрономите след това ще могат да сравнят скоростта на потоците материя в различни участъци на мехурите и да определят количеството енергия, което е било необходимо за изхвърлянето.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори