Бактериите и малките форми на живот могат да оцелеят и да пътуват в Космоса, потенциално населявайки други планети, разкриха експерименти на Международната космическа станция.
Учените откриха, че колониите на микробите с дебелина най-малко 0,5 мм са устойчиви на силен студ и високи нива на радиация и могат да преживеят суровата среда на космоса с години.
Изследователите открили, че само бактериите на повърхността умират, образувайки защитен слой за другите отдолу, което означава, че могат да пътуват между планетите, като се събират в „агрегати“.
Констатациите се основават на анализ на вид бактерии, наречени Deinococcus, които са били поставени в панели за експозиция извън Международната космическа станция. Този експеримент подкрепя теория, наречена „панспермия“ – идеята, че организмите мигрират между планети, луни и слънчеви системи.
Д-р Акихико Ямагиши, главен изследовател на „Танпопо“ – Японския експериментален модул в орбита, заявява: „Произходът на живота на Земята е най-голямата загадка на човешките същества. Учените могат да имат съвсем различни гледни точки по въпроса. Някои смятат, че животът е много рядък и се е случвал само веднъж във вселената, докато други смятат, че животът може да се случи на всяка подходяща планета. Ако е възможна панспермията, животът трябва да съществува много по-често, отколкото преди сме смятали.“
Сър Стивън Хокинг беше привърженик на „панспермията“. Покойният британски физик казва: „Животът може да се разпространи от планета на планета или от звездна система до звездна система, пренесен на метеори“.
Има теория, че именно така е възникнал животът на Земята, въпреки че подобни твърдения са широко критикувани.
Целта на проекта „Taнпопо“, на японски – глухарче, е да проучи възможността за естествен междупланетен транспорт на микробния живот.
Тестовете се проведоха от 2015 до 2018 г. на екстериора на изследователския кораб, наречен Kibo – на 430 км над Земята. Те показаха, че микроскопичните организми могат да разпалят живота, като се размножават отново, след като намерят подходящи условия, дори те да са в друга част на Вселената.
В проучването, проби от изсушени бактерии Deinococcus с различни размери, са поставени в пространството за една, две или три години. В края на периода, сред тези групи с дебелина поне 0,5 мм, има оцелели. Бактериите на повърхността загиват, но това създава защитен слой за другите и гарантира, че колонията живее.
Използвайки данните при експозиция от една, две и три години, се смята, че група бактерии с дебелина над 0,5 mm би оцеляла до 45 години на МКС.
Дизайнът на експеримента даде възможност на изследователите да предвидят, че колония с дебелина 1 мм ще издържи до осем години в открития космос.
Д-р Ямагиши от Университета в Токио добавя: „Резултатите предполагат, че радиоустойчивият Deinococcus може да оцелее по време на пътуването от Земята до Марс и обратно“.
Изследването, публикувано в Frontiers in Microbiology, е най-пълният анализ от този вид до момента.
