Биология на вярата

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Брус Липтън на една от своите лекции.
Антония Михайлова

Когато от време на време по медиите се появяват публикации за чудни изцеления от смъртни болести с помощта на самовнушения, специални диети, биоенергетика или други нетрадиционни методи, върху лицата на учените и лекарите обикновено се появяват скептични усмивки.

Дори когато става дума за безспорни факти, потвърдени от съвременни методи за изследвания, традиционната медицина се отвръща от тях или се опитва да обясни неочакваното оздравяване на болния с грешка в първоначалната диагноза.

Но американският генетик Брус Липтън твърди, че с помощта на истинската вяра, на изключителната сила на мисълта човек наистина е способен да се отърве от всяка болест. И никаква мистика няма в това: изследванията на Липтън показали, че насоката на психическото въздействие е способна да променя… генетичния код на организма.

Никой не е отменял ефекта на плацебото

Дълги години Брус Липтън специализирал в областта на генното инженерство, успешно защитил дисертация, станал автор на редица изследвания, донесли му известност в академичните среди.

По собствените му думи през цялото това време той, както и много генетици и биохимици, вярвал, че човек е биоробот, чийто живот е подчинен на програма, записана в гените му. От тази гледна точка гените определят практически всичко – особеностите на външния вид, способностите и темперамента, предразположеността към едни или други заболявания и в крайна сметка – продължителността на живота.

Никой не може да измени личния си генетичен код, а това значи, че всъщност ни остава само да се примирим с това, което ни е предопределено от природата.

Повратен момент в живота и възгледите на д-р Липтън станали проведени от него в края на 80-те години експерименти по изучаване на особеностите на поведението на клетъчните мембрани. Преди това в науката се смятало, че именно гените, намиращи се в клетъчните ядра, определят какво следва да се пропусне през мембраната и какво – не.

Но опитите на Липтън ясно показали, че различни външни въздействия на клетката могат да влияят на поведението на гените и дори да доведат до изменения в тяхната структура.

Оставало само да се разбере може ли да се правят такива изменения с помощта на психически процеси, или по-просто казано – със силата на мисълта.

„Всъщност не съм измислил нищо ново – казва Липтън. – В продължение на столетия на медиците е добре известен ефектът на плацебото – когато на болния се предлага неутрално вещество и се твърди, че това е чудодейно лекарство. В резултат веществото наистина оказва изцеляващо действие.

Но колкото и да е странно, досега нямаше научно обяснение за това явление. Моето откритие позволи да се даде такова обяснение – с помощта на вярата в целебната сила на лекарството човек променя протичащите в организма му процеси, включително и на молекулярно ниво.

Той може да „изключва“ едни гени, да кара да се „включват“ други и дори да променя своя генетичен код. След това помислих за различните случаи на чудни изцеления. Лекарите винаги ги отричат. Но всъщност, дори да имахме само един такъв случай, той трябваше да накара лекарите да се замислят над неговата природа. И да стигнат до мисълта, че ако това се е удало на един, то е възможно същото да сторят и други.“

Всички бързаме за чудеса

Разбира се, академичната наука приела възгледите на Брус Липтън с враждебност. Но той продължил изследванията си, в хода на които последователно доказвал, че без всякакви лекарства е напълно възможно да се влияе на генетичната система на организма.

Включително, разбира се, с помощта на специално подбрана диета. Така за един от своите експерименти Липтън създал порода жълти мишки с вродени генетични дефекти, обричащи потомството им на излишно тегло и кратък живот. След това с помощта на специална диета той постигнал мишките да започнат да дават потомство, напълно различно от родителите си – с обичайния цвят, слаби и живеещи толкова, колкото и всички останали.

Научният свят продължил да посреща негативно идеите на Липтън, но той продължил експериментите и доказал, че аналогично въздействие върху гените може да се постигне и с помощта, да речем, на въздействието на силен екстрасенс или по пътя на определени физически упражнения. Новото научно направление, изучаващо влиянието на външните въздействия върху генетичния код, получило названието епигенетика.

И все пак за главното въздействие, способно да променя състоянието на нашето здраве, Липтън смята именно силата на мисълта, това, което се случва не около, а вътре в нас.

„В това също няма нищо ново – казва Липтън. – Отдавна е известно, че двама души могат да имат еднаква генетична предразположеност към рак, но при единия болестта да се прояви, а при другия – не. Защо? Защото са живели различно – единият по-често изпитвал стресове от втория, имали са различни самооценка и самоусещане, пораждащи съответно и различен ход на мислите.

Днес мога да твърдя, че ние сме способни да управляваме нашата биологична природа, ние можем с помощта на мислите, вярата и стремежите да влияем на нашите гени. Великата разлика между човека и останалите същества на Земята се заключава в това, че той може да променя своето тяло, да изцели сам себе си от смъртоносни болести и дори да се отърве от наследствени болести, използвайки психическите нагласи на организма.

Ние далеч не сме длъжни да бъдем жертви на нашия генетичен код и обстоятелствата на живота. Повярвайте в това, че можете да се изцелите и ще се излекувате от всяка болест. Повярвайте, че можете да отслабнете с 50 килограма и ще отслабнете!“

На пръв поглед всичко е пределно просто. Но само на пръв поглед.

Когато съзнанието малее

Ако всичко беше толкова просто, то повечето хора с лекота биха решавали всякакви проблеми със здравето с помощта на произнасяне на мантри от рода на „Аз мога да се излекувам от тази болест“, „Аз вярвам, че организмът ми е в състояние да се излекува сам“…

Но нищо от това не се случва и както пояснява Липтън, не може да се случи, ако психическите нагласи проникват само в областта на съзнанието, определящо само 5% от нашата психическа дейност, без да засяга останалите 95% – подсъзнанието.

По-просто казано, само единици от тези, които са повярвали във възможността на самоизцелението със силата на своя мозък, всъщност действително го вярват – и затова постигат успех. Повечето на ниво подсъзнание отричат такава възможност. Още по-точно – самото им подсъзнание, което на автоматично ниво контролира всички процеси в нашия организъм, отхвърля такава възможност.

Освен това то (пак на ниво автоматизъм) обикновено се ръководи от принципа, че вероятността с нас да се случи нещо позитивно е къде по-малка от бъдещото протичане на събитията по най-лошия сценарий.

Според Липтън именно на такава гама нашето подсъзнание започва да се настройва в периода на ранното детство, от раждането до шест години, когато най-незначителните събития, умишлено или случайно казани от възрастните думи, наказания, травми формират „опита на подсъзнанието“ и в резултат – личността на човека. 

Освен това самата природа на нашата психика е устроена така, че всичко лошо, случващо се с нас, се отлага в подсъзнанието много по-лесно от спомените за приятните и радостни събития. В резултат „опитът на подсъзнанието“ при повечето хора 70% се състои от отрицателен опит и само30% – от положителен.

По такъв начин, за да се постигне наистина самоизцеление, е необходимо поне да се промени това съотношение с противоположното. Само по такъв начин може да се счупи бариерата, поставена от подсъзнанието на пътя към нахлуването на нашите мисли в клетъчните процеси и генетичния код.

Според Липтън работата на много екстрасенси се състои именно в премахване на тази бариера. Но той смята, че аналогичен ефект може да се постигне и с хипноза, и с други методи. Но голямата част от тези методи все още очакват своето откриване. Или просто широко признание.

След случилия се преди около четвърт век светогледен преврат Лептън продължил своите изследвания в областта на генетиката, но едновременно станал един от активните организатори на различни международни форуми с цел прокарване на мостове между традиционната и алтернативната медицина.

На организираните от него конгреси и семинари известни психолози, лекари, биофизици и биохимици седят редом до всевъзможни народни целители, екстрасенси и дори такива, които наричат себе си магове или вълшебници.

Последните обикновено демонстрират на множеството своите възможности, а учените устройват мозъчни атаки на опитите за научното им обяснение. А заедно мислят бъдещи експерименти, които биха помогнали да се установят и обяснят механизмите на скритите резерви на нашия организъм.

Именно в такава симбиоза между езотериката и съвременните методи за лечение с главна опора на възможностите на психиката на самия пациент Брус Липтън вижда основния път за бъдещото развитие на медицината. А дали е прав, или не, ще покаже времето.

Тайны ХХ века

Категории на статиите:
Загадки

Коментарите са затворени.

Мегавселена