Генетици откриха фрагменти 19 ретровируса в геномите на няколко хиляди души. Те са попаднали в нашата ДНК преди милиони години, но освен тях учените са намерили и един пълноценен геном на вирус, съхранил се в генетичния код в първоначалния си вид, става ясно от статия, публикувана в сп. PNAS.
Този ендогенен ретровирус изглежда така, че той буквално може да се изреже и превърне в заразен патоген, казва Джон Кофин от университета Тъфтс в Медфорд (САЩ). „Такъв експеримент би бил изключително интересен за нас, тъй като той би позволил а се изучат следи от епидемии, поразили човечеството в далечното минало“, допълва той.
Ендогенните ретровируси са един вид генетични паразити, които могат да увеличават своя брой копия в генома и да ги вграждат на нови еста в ДНК на гостоприемника, което води както до полезни, така и до вредни мутации. Гените на тези вируси съставят около 8% от човешкия геном и се явяват част от некодиращата ДНК, която не съдържа „инструкции“ за производство на белтъци.
Кофин и колегите му сравнили и анализирали структурата на геномите на около 2500 души от различни страни по света.
Сред тях били и жители на Африка, чиито предци никога не са напускали „люлката на човечеството“ и не са се смесвали с неандерталци или денисовци. Учените са изяснили, че човешката ДНК всъщност съдържа доста повече следи от ретровируси, отколкото се е смятало по-рано.
Сравнението на геномите на различни хора помогнало на учените да открият тези ретровируси, които присъстват в ДНК само на някои части от човечеството.
Техният брой се оказал необичайно голям – общо екипът на Кофин открил 19 фрагмента от неизвестни по-рано ендогенни ретровируси от семейството HERV-K, както и един пълноценен вирус в женската Х-хромозома.
Учените засега не знаят какво са правили вирусите, оставили тези следи, тъй като фрагментите от техните геноми са силно увредени и съдържат прекалено много копия, за да се разкрият функциите на техните гени и ДНК.
От друга страна, вграденият вирус Xq21.33 притежава всички необходими компоненти за размножаване – гените, отговорни за синтеза на белтъци в неговата обвивка, вграждане в ДНК на жертвата и самокопиране.
Той се явява едва вторият подобен пример за „жив“ вирус в нашата ДНК – друг такъв пример се явява провирусът K113, присъстващ в генома на около една четвърт от хората на планетата.
Изучаването на тези вируси, както се надяват учените, ще помогне да се разбере, от какво са боледували нашите предци, как са успявали да победят тези вируси и как може да се използват тези „уроци“ за борба с ХИВ и други съвременни ретровируси.
