Телескопът „Хъбъл” помогна на астрономите да изяснят, че близката до Земята звезда субгигант HD 140283 вероятно е най-древното светило – възрастта на този „Матусал” (библейски дълголетник) надвишава 13,2 милиарда години, заявиха учените на 221-вата конференция на Американското астрономическо общество в Лонг Бийч, САЩ.
Животът на всички звезди зависи от техните размери и химичния състав в недрата им. Принципно колкото по-голямо е светилото и колкото повече то съдържа астрономични „метали” – елементи, по-тежки от хелия и водорода – толкова по-малък е срокът на живота му. Така големите сини гиганти живеят няколко десетки или стотици милиони години, а малките червени джуджета – няколко десетки милиарди години.
Група астрономи под ръководството на Хауърд Бонд от университета на щата Пенсилвания в гр. Юнивърсити парк, САЩ, успешно са изчислили възрастта на една от най-необичайните звезди в околностите на нашата планета – HD 140283.
HD 140283 се отнася към относително редкия клас звезди субгиганти. Към тях принадлежат необичайно ярки и големи светила, чиято маса и светимост са по-високи от звездите от главната последователност, но са по-ниски, отколкото при истинските гиганти. Даденият субгигант се намира на края на нашата галактика на разстояние 186 светлинни години от Земята, близо до т.нар. хало – пръстен от тъмна материя, обрамчващ Млечния път.
Крайно ниското съдържание на „метали” в недрата на тази звезда говори, че тя се отнася към т.нар. звезди от популация II – древни звезди, възникнали в младостта на Вселената. Бонд и колегите му са изчислили възрастта на HD 140283, определяйки точното разстояние от Земята до звездата и изчислявайки собствената й светимост.
За това учените са анализирали снимки на HD 140283, получени от телескопа „Хъбъл” за последните 8 години, и са проследили как се е променяло положението на субгиганта спрямо 11 други светила. Изчислявайки разстоянието, изследователите са определили значението на светимостта, което е необходимо за определяне на точната възраст на звездата.
Както обясняват астрономите, HD 140283 практически е изчерпала запасите от ядреното си гориво, поради което яркостта й постепенно спада. Знаейки текущото значение на светимостта, скоростта на намаляването й и масата на звездата, много точно може да се изчисли възрастта на светилото, от което се възползвали Бонд и колегите му.
За удивление на изследователите максималната възраст на звездата – 13,9 млрд. г. – превишава времето на съществуване на Вселената, която се смята, че е на 13,77 млрд. години. Минималното значение е малко по-малко –13,2, което позволява HD 140283 да се причисли към първите звезди от популация II в младата Вселена.
Според Бонд и екипа му такава възраст позволява на този субгигант да си съперничи за името „космически Матусал” с друга древна звезда – червеното джудже HE 1523-0901, което се пада роднина или по-малък брат на HD 140283.
Даденото откритие, както твърдят астрономите, сериозно ограничава времето на съществуване на „първични” звезди от популация III, чиито недра не съдържат астрономични метали. Почетната възраст на субгиганта означава, че подобни светила са могли да възникват по време на зараждането на първите галактики, до появата на HE 1523-0901, HD 140283 и други подобни звезди.
Източник: РИА Новости
Не големината – МАСАТА на звездите определя техните свойства!