Преживяванията на прага на смъртта остават сред най-интригуващите загадки за съвременната невронаука и психологията.

Хората, преминали през подобни състояния, често разказват за поразително ярки образи, непознати пейзажи и срещи, които оставят дълбок и трансформиращ отпечатък, но трудно се поддават на словесно описание.

Ново научно изследване, публикувано в специализираното издание Frontiers in Psychology, подхожда към феномена от необичаен ъгъл.

Вместо да разчитат единствено на устни интервюта и стандартни въпросници, изследователите са поканили участниците да нарисуват своите спомени.

Целта е била да се картографират възприятията за пространство, посока на движение, цветова палитра и собственото позициониране по време на самото преживяване.

В проучването се включват 50 доброволци, които пресъздават общо 112 отделни сцени

Впечатляващо е, че 108 от тези илюстрации попадат в четири основни геометрични модела, разкривайки изненадващо сходство във визуалната структура на преживяванията.

Подобни състояния обикновено се регистрират при пациенти, преживели сърдечен арест, остра дихателна недостатъчност, кома, тежки мозъчни травми или други животозастрашаващи кризи.

Макар че предходни проучвания отдавна описват класическите елементи. Усещането за движение през тунел, ярка светлина или среща с починали близки – пространствените характеристики и динамиката на движението досега оставаха слабо изследвани.

За целите на експеримента учените привличат участници чрез Международната асоциация за изследване на преживяванията близо до смъртта (IANDS).

По време на индивидуални сесии всеки доброволец нанася върху скици своето местоположение (отбелязано с кръгове), посоката на придвижване (със стрелки) и позициите на други присъстващи фигури (с квадрати).

Паралелно с това са документирани цветовете, усещането за текстура, скоростта на придвижване и емоционалният фон.

Изследователите съзнателно избягвали насочващи термини като „тунел“ или „светлина“, за да запазят автентичността на отговорите.

Появяват се тунели, сфери и сияйни хоризонти

Анализът на рисунките очертава четири доминиращи пространствени конфигурации. А именно – конусовидни тунели, извити пространства, равнинни хоризонти и затворени сфери, предоставящи 360-градусова панорама.

Особено забележима се оказва зависимостта между формата на пространството и доминиращите цветове:

• Близо 79% от тунелоподобните среди са описани като тъмни пространства или нощно небе, лишени от ярки багри.
• В 87% от широките хоризонти доминират наситени тонове, най-вече лавандулови и розови нюанси.
• Равнинните пространства съдържат отчетливи цветове в между 59% и 65% от случаите.
• Сферичните среди неизменно се асоциират с ослепително бяла или златна светлина.

Очертава се и ясна хронологична последователност. Усещането за отделяне от физическото тяло преминава в пътуване през нематериални измерения, преди да завърши с обратно връщане в реалността.

Макар и новаторски, трудът има своите методологични ограничения

При част от анкетираните събитията са се случили преди 15 или повече години, което крие риск спомените да са претърпели известна промяна във времето.

Освен това сесиите не са били видеозаснети, което затруднява независимата проверка за евентуални странични влияния по време на рисуването.

Въпреки че визуалният подход не дава окончателен отговор за биологичния произход на тези явления, той предоставя ценен инструмент за науката.