Намаляването на числеността на дивите животни допринася за ръста на организираната престъпност и разпространението на робството, смятат учените.
Глобалното съкращение на популациите на бозайниците и птиците в последните десетилетия е довело до изостряне на конфликтите между жителите на страните от третия свят, което е станало причина за резкия ръст на нивото на организираната престъпност и разпространението на робството. За това разказват еколози в обзорна статия, публикувана в сп. Science.
„Опитваме се да предадем на света, че съкращаването на популациите на диви животни се явява не следствие, а източник на социален конфликт. Животът и благополучието на милиарди хора пряко или косвено зависят от дивечовото месо, достъпността и качеството на което неизменно спадат.
Не е чудно, че загубата на този критичен елемент от храната има толкова мащабни социални последствия. Но това, което наистина поразява и на което нито еколози, нито политолози така и не са обърнали внимание, е тясната взаимовръзка между тези два феномена“, разказва водещият автор на статията Джъстин Брашарес от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ).
Брашарес и еколози от други американски университети са разкрили връзката между екологичните и социалните трагедии на третия свят, съпоставяйки статистиката за числеността на животните в Африка и други бедни региони на планетата с това, как се е променяла социалната ситуация в развиващите се страни в последните няколко десетилетия.
Както обясняват изследователите, днес капацитетът на „пазара“ на месо на диви животни и птици, от който зависи животът на около 15% от жителите на Земята, е около 400 млрд. долара. Той живее не по законите на Адам Смит или Джон Мейнард Кейнс, а по свои собствени принципи.
„Оцеляването на бедните семейства изцяло и напълно зависи от тези ресурси, поради което ние не можем да използваме за описание на тази ситуация обикновените икономически модели, които постулират, че снижението на достъпността на продоволствията предизвиква повишение на цените или снижаване на търсенето.
Какво се случва всъщност – ловците и рибарите започват да използват все повече деца в качеството на източник на труд според това как нараства нивото на изразходваните усилия за улов на риба или дивеч. Стотици хиляди бедни хора продават децата си в робство за работа в сурови условия“, пояснява Брашарес.
Възникването на подобна система на отношения между добиващите храната и нейните потребители е породило порочен кръг, който едновременно ускорява съкращаването на числеността на животните и допринася за разпространението на робството и специализиралите се в него групи на териториите на Африка и Азия. Авторите на статията обясняват неговата структура и принципи на работа с примери от историята на робовладелците рибари в Тайланд и сомалийските пирати.
Както смятат учените, първите съвременни робовладелци в южноазиатското кралство са се появили благодарение на конкуренцията между рибарите за постоянно намаляващите запаси риба в прилежащите към Тайланд ъгълчета на Тихия океан и наличието на голям брой бедняци, готови да работят буквално за храна.
Заможните моряци започнали да наемат такива хора, в резултат на което обемите улов на морски продукти рязко нараснали. Заедно с улова се повишил и дефицитът на риба във водите, което още повече усилило съперничеството между риболовците и чрез тях – сред наемните работници. В резултат огромен брой тайландски рибари днес се явяват де факто роби, които работят по 18-20 часа на денонощие и почти нищо не получават за това.
„Чудно е, че почти никой днес не разбира това, че съперничеството за достъп до рибните богатства на морето е довело до зараждането на пиратството в Сомалия. За рибарите в Сомалия и милионите техни събратя по нещастие по цял свят рибата и другите морски продукти са единствен източник на прехрана и когато към бреговете на страната са приближили промишлените флотилии на международните компании, те са преминали към радикални мерки за защита на собственото си благополучие“, продължава Брашарес.
Подобни истории се случват повсеместно във всички страни от третия свят. С опустяването на горите жителите на Конго и много други африкански държави все по-често продават деца в робство на ловци и събирачи, които унищожават животните и птиците. Често изключително икономическото и екзистенциално робство се превръща в нещо по-социално и мащабно.
Както пишат еколозите, днес на територията на Черния континент действат няколко големи групировки, като например нигерийската „Боко Харам“, „Божия армия на съпротивлението“ на Джоузеф Кони в Уганда и „Харакат ал Шахаб“ в Сомалия, при които търговията с роби и робският труд имат централно значение. Бойците на тези формирования използват „говорещи оръдия на труда“ за добив на месо от животни, слонова кост, рогове на носорози, които често обменят за оръжие, медикаменти и други ресурси, често прилагани за залавяне на нови роби.
Има ли изход от този порочен кръг? Според Брашарес и колегите му съществуват и примери за успешно противодействие на развитието на пиратството, бракониерството и робовладелството. Например властите на островите Фиджи са приели специални закони, разрешаващи улова на риба в техни териториални води само на местни жители, което ги лишава от необходимостта да се конкурират с чужди флотилии и риболовни магнати от големи населени пунктове. Аналогични мерки са влезли в сила и в Намибия, където са създадени повече от 50 резервата, в които е забранено влизането на туристи и където местните бушмени могат да ловуват безпрепятствено.
„Тези положителни и негативни примери ни показват защо трябва да се грижим за дивата природа и животните и колко са високи ставките в тази обществена и политическа игра. Съкращаването на популациите и изчезването на животните всъщност избива почвата под краката на тези свръхбедни общества в страните от третия свят, чийто живот зависи от техните ресурси.
В този случай ние не просто губим редки видове, ние губим деца, разрушаваме общини и създаваме идеални условия за нарастване на престъпността. Всичко това прави защитата на околната среда и животните днес много по-важни, отколкото в които и да било други времена“, заключава друг автор на статията – Дъглас Маколи от Калифорнийския университет в Санта Барбара.
