Бръмченето на бормашинката ни кара да треперим, а сърцето ни – да бие лудо. Но какво се случва в мозъка при това, дълго време оставаше загадка.
Японски изследователи твърдят, че са успели да се приближат към отговора, макар че истинска бормашина не фигурирала в експериментите им – доброволците само проигравали аудиозапис с шумове, които издават инструментите на стоматолога, включително засмукването от помпата. Мозъкът на тези, които се страхуват да отидат на зъболекар, демонстрирал по-изразена реакция на тези дразнители в сравнение с хората, които не се плашат от подобни „процедури”.
Детският стоматолог с четвъртвековен стаж Хироюки Карибе от Японския стоматологичен университет смята, че подобни изследвания ще доведат до разработката на нови методи за работа с пациентите, при които звукът от бормашината предизвиква тревога.
Кариме и солидарните с него психиатри помолили 21 жени и 13 мъже на възраст 19–49 г. да попълнят анкета, в резултат на която била установена степента на страх от посещение при зъболекаря. Сред двайсетте въпроса имало например такива: „Напрегнати ли сте по време на лечение на зъби?”, „Чувствате ли тревога при звука на бормашината?”. Усещанията си доброволците оценявали по петобална скала (1 – „не”, 5 – „много силно”).
Учените разделили доброволците на две групи в съответствие с натрупаните точки, след което ги подложили на функционална магнитно-резонансна томография. Всички те се намирали в стая съвсем сами, така че изследователите не можели да знаят дали те крещели, или махали с ръце, когато се разнасяли бръмчене и скърцане, но по реакцията на мозъка им ставало ясно.
При тези, които не се плашели много от посещението при стоматолога, се наблюдавала нормална реакция на основните слухови зони на кората на главния мозък към звуковия дразнител.
Мозъкът на плашливите демонстрирал различна картина – най-много реагирало лявото опашато ядро, което взема участие в процеса на обучение и запомняне.
При около 10% от хората се наблюдава тревожно разстройство, свързано с посещението при стоматолога. Мнозина отлагат визитата, докато болката стане непоносима или не започне абсцес. В резултат се налага сериозно лечение, което може да стане още по-неприятна процедура, и страхът само се засилва.
Мартин Тикъл от Манчестърския университет отбелязва, че страхът от стоматолога е разпространен основно сред децата, чиито родители се страхуват от зъболекаря и на които са вадени зъби.
Изследване, проведено от специалиста, показало, че болката е доста рядък гост в съвременните стоматологични кабинети. Той запитал 451 души на зряла възраст и се оказало, че 75% от пациентите не чувствали изобщо болка, макар че на някои от тях били вадени зъби или им била провеждана ендодонтия, а тези процедури се смятат за най-болезнените.
„Най-добрият предиктор за болката се оказа страхът от стоматолога – подчертава Тикъл. – Неспокойните пациенти четири пъти по-често изпитват болка.”
Ученият смята, че няма нужда от сканиране на мозъка. Достатъчно е да се предотврати кариесът при децата и тогава няма да се налага да се вадят гнилите зъби. Като се предпази детето от неприятната процедура, се повишава вероятността при него да не се формира съответният страх.
Ако на зъболекарския стол се озове човек, страдащ от тревожно разстройство, към него, смята Тикъл, може да се подхожда по стандартния начин – стоматологът да разговаря, увещава, отвлича и обяснява всяка своя стъпка.
Резултатите от изследването са представени на конференцията на Обществото на невробиолозите в САЩ.
Източник: The Guardian
