Бунта на робите са го измислили мравките

Независимо от отработените през вековете схеми на социален паразитизъм мравките робовладелци често си имали работа с непокорните мравки роби, които престава да ги е грижа за господарското потомство и убиват ларвите на своите стопани.

Свикнали сме да мислим за мравките като за неуморни работници, трудещи се за благото на собствената си колония. Но необикновеното развитие на способностите за самоорганизация са довели до това, че много видове мравки са преминали на своеобразен социален паразитизъм. Така северноамериканските Protomognathus americanus извършват периодични набези на гнездата на Temnothorax longispinosus. Агресорите убиват възрастните и отнасят потомството със себе си – за да им служи в качеството на роби. В чуждото гнездо T. longispinosus имат задължението да се грижат за господарските яйца и ларви, да ги чистят и хранят.

P. americanus отдавна водят робовладелчески начин на живот, но добре смазаната система на паразитизъм от време на време аварира. Преди няколко години изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц открили, че поробените атакуват яйцата и ларвите, които би трябвало да пазят. В нова статия, публикувана в сп. Evolutionary Ecology, учените доказват, че такъв „бунт на робите” не е единичен лабораторен случай, а напълно обичайна ситуация, с която мравките робовладелци се сблъскват.

Като надникнали в няколко колонии на P. americanus на територията на три северноамерикански щата, изследователите изяснили каква част от мравките робовладелци оцеляват. Броят на оцелелите ларви се колебаел от 27 до 58%, но дори по-голямата цифра била по-ниска от случаите, в които ларвите се отглеждат без участието на робите, тоест 85%. Освен това на стадия на яйца преживяемостта била доста по-висока и достигала 95%. Но на стадий ларви мравките роби вече разбирали, че им се налага да се грижат за чуждото потомство. Вероятно сигнал за това са специфични феромони на ларвите на P. americanus, които им дават чуждите мравки. И робите T. longispinosus или престават да се грижат за ларвите, или ги разкъсват.

Самите „бунтовници” нямат никаква полза от своето въстание, но ограничават нарастването на колонията на мравките робовладелци. А това означава, че хищническите набези в околността ще бъдат по-малко. По този начин мравките роби помагат на другите колонии, които още не са си имали работа с окупаторите. Тези свободни колонии може да са в пряка роднинска връзка с поробените и това според учените е способно да влияе на ефективността на борбата. Тоест там, където оцелява минимум от потомството на P. americanus, голяма част от колонията на T. longispinosus отдавна е в родство с други и затова робите се стараят да нанесат на своите „господари” колкото се може повече вреда. Ако робите въстават вяло, то това по-скоро означава, че нямат родственици наблизо и няма особен смисъл да се стараят.