Необичайната концентрация на антиматерия в бурните облаци все още няма обяснение.
Науката едва започва сериозно да изучава бурните явления, които крият множество неизвестни физически процеси.
Грешка на физика Джоузеф Дуайър (Joseph Dwyer) довела до откриването на необичайно интензивни и големи облаци антиматерия, които се появяват в района на бурите. Наблюдаваното явление дотолкова не се вмества в съвременните модели на образуването на антиматерия в атмосферата, че някои учени дори се усъмнили в достоверността на измерванията.
Джоузеф Дуайър направил откритието случайно – докато изучавал бурен фронт по крайбрежието на Джорджия със самолет, той се отклонил от маршрута и случайно попаднал в облак антиматерия. Облакът позитрони (античастици на електроните) бил с диаметър 1–2 километра и моделиранията досега не могат да отговорят на въпроса, как е възникнал.
Ключова особеност на антиматерията е нейната способност за самоунищожение (анихилация) при среща с обичайната материя. Именно затова в обичайни условия изключително рядко може да се срещне антивещество.
И все пак е известно, че позитроните се образуват при разпада на радиоактивни атоми и в резултат на астрофизични явления, например при бомбардировка на атмосферата от космически лъчи. За последното десетилетие изследванията на Дауйър и други учени доказали, че бурите също могат да произвеждат позитрони.
Електроните излитат от заредените облаци с почти светлинна скорост и могат да произвеждат високоенергийни фотонни гама-лъчи, които на свой ред са способни да генерират двойки електрон-позитрон.
Загадката, че по време на полета Джоузеф Дуайър регистрирал три пика на гама-лъчи с енергия 511 килоелектронволта, е очевидно указание за анихилация на двойките позитрони и електрони. Всеки пик продължавал около една пета от секундата и се съпровождал от гама-лъчение с по-ниска енергия.
Но наблюдаваната енергия на бурите била недостатъчна за създаването на позитронен облак с дължина 1–2 км. Очевидно има неизвестен механизъм, благодарение на който бурите генерират „излишна“ антиматерия.
Някои физици смятат изчисленията на Дуайър за грешни. Възможно е „излишните“ позитрони да са възникнали в резултат на „дъжд“ от космически лъчи или ученият просто да е сбъркал в оценките на размерите на облака антиматерия.
Но както и да стоят нещата, изучаването на бурите все още е сложно, тъй като прелитането на пилотирани самолети през бурен фронт е свързано с огромен риск за живота на хората, а възможностите на съвременните безпилотни апарати в такива сложни метеорологични условия са ограничени.
Сега Националният научен фонд на САЩ планира подробно да изучи бурите със самолета А-10, разработен първоначално за унищожаване на танкове. Тази изключително здрава бронирана военна машина ще помогне на учените да се доберат по-близо до центъра на бурите.
