Черна или червеева дупка?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Някои учени смятат, че черните дупки не са еднакви и някои от тях може да са по-скоро червееви дупки. За да разберем, ще ни трябва начин да определим разликата между двете със сигурност.

Във физиката червеевите дупки са хипотетични образувания в пространство-времето, които свързват две точки от пространството и времето.

Възможността за съществуването на такива обекти се споменава в Общата теория на относителността на Айнщайн. Идеята за тяхното съществуване е дошла на германския математик Херман Вайл през 1921 г.

Според учените, ако червеевата дупка може да се използва като средство за пътуване, тя значително би скъсила пътя между обектите в Космоса. Името идва от приликата с червей, който прегризва ябълка. Това име е измислено от учения Джон Арчибалд Уилър през 1957 г.

В нова статия руски учени твърдят, че правилно насочен взрив на гама лъчение може да разкрие червееви дупки в маскировка на черни дупки.

Как действа червеевата дупка? Отговорът всъщност е относително прост и също така разкрива защо такава дупка би имала откриваемо физическо „подсказване“.

Чарлз К. Чой от изданието Space обяснява: „Всяка материя, попадаща в устието на свръхмасивна червеева дупка, вероятно ще се движи с изключително висока скорост поради мощните си гравитационни полета. Учените са моделирали последиците от материята, която тече през двете усти на червеева дупка до мястото, където тези усти се срещат, „гърлото“ на червеевата дупка. Резултатът от такива сблъсъци са сфери от плазма, разширяващи двете устия на червеевата дупка почти със скоростта на светлината, казват изследователите.

Този „изблик“ в буквалния смисъл е това, което учените могат да търсят. „Сферите на плазмата от червееви дупки могат да достигнат температури от около 10 трилиона градуса по Целзий“, пише Чой. „При такава топлина плазмата ще произвежда гама лъчи с енергии от 68 милиона електронволта.“

Този радиационен подпис се различава дори от най-мощните и лъчезарни известни видове черни дупки. Поради това този подпис може веднага да каже на учените, дали това е червеева дупка.

Тази част е важна, тъй като теорията за черните дупки като червееви дупки се припокрива с един специфичен вид черна дупка: активното галактическо ядро ​​(AGN), което е гигантско и изключително мощно.

AGN дават на центровете на галактиките тяхната запазена яркост, откъдето идва и името, а учените спорят за истинската им същност от дълго време. „Основната хипотеза на тази работа е, че активните галактически ядра са уста на червееви дупки, а не свръхмасивни черни дупки“, обясняват изследователите.

„AGN не са добре разбрани, с качества на свръхмасивни черни дупки, смесени с изключителна яркост. Те са разделени на категории въз основа на различни фактори, но идеята, че те излъчват огромно количество радиация е това, което играе роля в това изследване.

Техният радиационен подпис е достатъчно различен от това, което би се получило от истинска черна дупка, че учените не могат да объркат едното с другото.

И така, как би работил такъв тест? Помислете за гледане на две лампи, където едната има „топла“ компактна флуоресцентна крушка, а другата има „естествен“ тон. Веднага можете да кажете не просто, че те са различни, но вероятно и каква е разликата. За космолозите разликата между червеевите дупки и AGN ще бъде също толкова ясна.

Един от авторите на изследването, казва пред Space, че е изненадан, че това не е обмисляно досега, защото е толкова просто.

При бъдещи изследвания, ако учените могат да идентифицират гама-лъчение, идващо от предполагаемо галактическо ядро, тези резултати от проучването означават, че могат да рискуват да предположат, че обектът изобщо не е галактическо ядро, а най-вероятно е червеева дупка.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Физика

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори