Международна група астрономи начело с Нико Капелути от Националния институт по астрофизика в Болоня (Италия) са провели успореден анализ на данни от рентгеновото и инфрачервеното излъчване от ранната Вселена, получени от телескопите „Чандра” и „Спицър”.
Първият телескоп е помогнал да се видят региони, в които вероятно е имало масово поглъщане на газ и прах от черни дупки. След това било измервано инфрачервеното излъчване на тези места.
Учените се концентрирали върху това излъчване, възникнало 400-800 милиона години след Големия взрив, тъй като резултатите били малко неочаквани за тях. „Тези измервания, продължили пет години, доста ни учудиха – признава Капелути. – Оказва се, че около 20% от космическото фоново инфрачервено излъчване от този период е генерирано от черни дупки, от региона на които идва това излъчване.”
Не може да се каже, че астрономите не са знаели, че още в първите 800 млн. г. от съществуването на Вселената в нея е имало масивни черни дупки – самото съществуване на древни квазари говори за това. Но ако не по-малко от една пета от всичкото инфрачервено излъчване от този период се пада на черните дупки, то значи те са били един от основните фактори от епохата на първите звезди.
Това само задълбочава загадката как са могли те толкова бързо и рано да натрупат маса, за да привлекат към себе си този огромен обем материя, чието поглъщане генерирало инфрачервеното излъчване.
Освен това тези данни в малко по-различна светлина представляват целия процес по рейонизация на Вселената – период, започнал 150–800 млн. години след Големия взрив, когато радиацията е могла да йонизира неутралния дотогава водород, привеждайки космическата среда в сегашния й вид. Досега за общоприето се смяташе, че радиацията, направила възможна рейонизацията, е била породена от първите звезди.
Но ако черните дупки отговарят за толкова значителна част от инфрачервеното излъчване на ранната Вселена, то те трябва да са внесли доста съществен (ако не и основен) принос в тази рейонизация.
Остава неясно с какви размери и съответно с каква природа са били тези първи масивни черни дупки. Те може да са били миниквазари с маса десетки хиляди слънчеви, породени от директното свиване на огромни газово.прахови облаци, или микроквазари с маса няколкостотин слънчеви, появили се в резултат на колапс на доста масивни първозвезди.
Миниквазарите от първия тип трябва да са били заобиколени от всички страни със същите газово-прахови облаци, чийто частичен колапс ги е породил. В този случай върху тях не може да лежи отговорността за основната работа по рейонизацията. В същото време микроквазарите, без да са били заобиколени от толкова плътни облаци, са могли да изиграят главна роля в повторното изпълване на космическата среда с плазма.
Изясняването кой сценарий от образуването на ранните черни дупки е доминирал е задача за предстоящи изследвания.
Източник: Space.Com
