Ако биологичната наука раздаваше награди за „най-модерните” молекули, то лауреат с такава премия днес безспорно би бил ресвератролът.
Според базата данни Web of Science само за последните пет години са публикувани двайсет и три хиляди (!) изследвания, посветени на това естествено вещество, съдържащо се в гроздето и други плодове и зеленчуци.
Но чудодейната молекула ресвератрол, изглежда, е неизчерпаема – учените продължават да откриват все нови и нови нейни ефекти.
Ресвератролът за първи път е изолиран от японски учени от бял кукуряк (родственик на лилията) през 1939 г. През 70-те години интерес към съединението започнали да проявяват ботаниците – ресвератрол бил открит в гроздето, на което той помагал да се бори с гъбички паразити. Освен това ресвератролът започнал активно да се синтезира в отговор на облъчването на гроздето с ултравиолетови лъчи, което дало на учените първия намек за възможното противораково действие на това съединение.
С това изследванията на ресвератрола можеше и да са приключили, ако не беше спецификата на растението, което го синтезира – гроздето, а в него се съдържат доволно големи количества ресвератрол. Иначе казано, това е едно от основните ароматни (тоест съдържащи фенолна група) съединения, възнасящи виното като напитка №1 на всички времена.
Но истинският взрив на „ресвератроломанията” започва, когато учените започват да тестват това вещество върху животни – всеки изследовател в своята област. Възникнало усещането, че по някакъв невероятен начин ресвератролът помага при всяка болест.
Той е мощен антиоксидант. Той защитава от стареене и увеличава продължителността на живота. Той предотвратява болест на Алцхаймер и Паркинсон. Той притежава противораково действие, помага при борбата с вируси, потиска възпалителните процеси, повишава нивото на тестостерона и сперматогенезата, увеличава издръжливостта, изгаря излишните калории, предотвратява съдречносъдовите заболявания и снижава склонността към диабет. Общо взето, ресвератролът решава всички проблеми на човечеството с един замах.
Необходимо е да отбележим, че такова очарование на едно или друго вещество е доста опасна ситуация от гледна точка на науката. Учените, както и журналистите, са подложени на модните тенденции – преди всичко това се обяснява с печалната, но обективна реалност, при която финансирането на лабораториите зависи от рейтинга на публикациите.
Позитивните резултати, особено свързаните с известни на всички продукти („Червеното вино лекува рак!”) е много по-лесно да се публикуват, освен това такива публикации неизменно привличат влиянието на пресата, а значи – и научните фондации.
За това как ресвератролът действа на хората, независимо от многообещаващите предварителни изследвания, засега се знае прекалено малко. Много учени са настроени скептично, например по отношение на увеличението на продължителността на живота – според тях такъв ефект се наблюдава основно при безгръбначните, а към човека няма отношение. Не всичко е ясно и с действието на ресвератрола в спортен контекст – от една страна, той наистина повишава издръжливостта, но от друга, снижава положителните ефекти от физическите упражнения.
Останалите ефекти на ресвератрола също може да се класифицират в най-добрия случай като „многообещаващи”. Затова да тичаме в аптеката за ресвератрол (той е свободно достъпен в повечето страни) и да го ядем с килограми, засега не си заслужава – учените в един глас ни предупреждават и се опитват да ни предпазят от такива мераци.
В края на краищата клиничните изпитания не са просто формалност. Освен отговор на въпроса нужно ли ни е това изобщо, те оперират с максимата „всяка отрова е и лекарство”. Дори за най-привлекателните биоактивни вещества клиничните изпитания трябва да определят терапевтичния прозорец, тоест именно тази дозировка, при която ефектът от лекарството е максимален, а отровата – минимална.
Засега ние нямаме представа колко ресвератрол може да приемаме, за да постигнем желания ефект – възможно е да става дума за милиграми веднъж месечно, а може и да са грамове всеки ден.
Впрочем предпазливи съждения доста рядко се срещат в медиите и продажбите на ресвератрол в последните години рязко са нараснали под влиянието на възторжени статии в световната преса. Но най-много от всичко ресвератролът е харесван, разбира се, от любителите на чашката – в светлината на такова огромно количество изследвания на тази молекула те вече имат цял арсенал в защита на целителните свойства на червеното вино. Тези аргументи не са без основание, но въпросът за количеството и биодостъпността на ресвератрола в естествени източници засега е отворен.
Неотдавнашно изследване на учените от университета в Мисури е показало, че ресвератролът може да помогне при лечението на зависимост от метамфетамин – опасен наркотик, широко известен благодарение на сериала „В обувките на Сатаната”. Периодичният прием на ресвератрол постепенно отслабва действието на метамфетамина върху мозъка. В добавка ресвератролът защитава нервните клетки и снижава невротоксичността на наркотика, което го прави идеален кандидат за профилактика и рехабилитацията на метамфетамин зависимите.
Вероятно, ако в Ню Мексико пиеха повече червено вино, то Уолтър Уайт от сериала „В обувките на Сатаната” нямаше да построи своята престъпна империя. Впрочем нямаше и да му е необходимо – шансът му да заболее от рак би бил къде по-малък.
