Трета световна война, световни епидемии и рязко ограничаване на раждаемостта не могат да спрат бързото нарастване на населението на Земята, смятат учените.
Както сочат създадени от австралийски демографи компютърни модели на населението на Земята, свръхбързият ръст на човечеството е невъзможно да бъде спрян по принцип.
Това не могат да сторят нито трета световна война с 500 милиона жертви, нито епидемии от свръхзаразни болести, отнемащи живота на милиони хора, нито строг демографски контрол на глобално ниво.
Във всички тези случаи броят на жителите на Земята към края на сегашното столетие ще достигне 9-10 милиарда, което е близо до предела, който може да издържат екосистемите на планетата.
„Населението на цялата планета като цяло е расло толкова бързо за последното столетие, че около 14% от общия брой хора, съществували някога на Земята, са наши съвременници, което едновременно поразява и ни отрезвява.
Ние и всички останали демографи по света смятаме, че подобен ръст е нежизнеспособен и опасен за планетата по цяла редица причини. Най-значимите от тях са щетите, които такъв ръст нанася на екологията и околната среда, а също необходимостта някак да се изхранва тази маса хора“, обяснява Кори Брадшоу от университета на Аделаида (Австралия).
Брадшоу и колегата му – климатологът Бари Брук, се замислили доколко ефективна е съвременната демографска политика, приета в Китай и в някои други страни.
Освен това те проверили може ли да се предотврати пренаселването на планетата и да се избегнат екологичните, икономическите и социалните последствия, за които за първи път е заговорил в края на XVIII век основоположникът на демографията – английският икономист Томас Малтус.
На първо място учените се интересували не от числеността на населението към 2100 година или неговия възрастов и полов състав, от това как ръстът ще влияе на работата на екосистемите и общото състояние на околната среда.
Цялата биосфера на планетата трудно може да се моделира дори с помощта на най-мощните суперкомпютри в света, затова австралийските учени се ограничили с 35 ключови ъгълчета по света, където е съсредоточен огромен брой видове животни и растения.
Тези региони, така наречени огнища на биоразнообразие, били установени още през 1988 година от известния британски еколог Норман Майерс и днес тяхната флора и фауна бързо обедняват от контактите с човека и измененията на климата.
За проверка на това как тези ъгълчета на Земята ще реагират на продължителния ръст на населението на планетата, Брук и Брадшоу създали няколко математически модела, описващи ръста на човечеството за следващите сто години при различни ограничаващи условия, и ги реализирали във вид на компютърни програми.
Наблюдавайки работата на тези алгоритми, демографите се опитали да разберат как човечеството ще реагира на различни социални и екологични изменения и сътресения и какво ще заплашва неговото благополучие в близко бъдеще.
Сред тях имало както относително безобидни неща, ограничаване на максималния брой на децата в семейството и различни стихийни бедствия и катастрофи – мащабни военни конфликти или глобални епидемии от смъртоносни болести. Един от моделите включвал климатична катастрофа, която довела до значително намаляване на плодородността на почвите, хроничен недостиг на храна по цял свят и рязък ръст на детската смъртност.
Когато авторите сравнили резултатите на тези модели с общоприетите представи за това как ще расте населението на планетата в близките 100 години, ги очаквали няколко крайно необичайни и тревожни открития.
Първо, учените изяснили, че мерките по ограничаване на раждаемостта няма да помогнат да се намалят темповете на ръст на населението в близка перспектива – броят на хората на Земята ще достигне 8-9 милиарда дори в случай че правителствата на всички страни забранят на семействата да имат повече от едно дете.
Както подчертават Брадшоу и Брук, положителен ефект от такива ограничения безспорно ще има, но той ще бъде забелязан едва в далечното бъдеще и едва ли ще доведе човечеството до заветната демографска „единица“ – равенство сред раждащите се и умиращите хора.
„Изяснихме, че двете ключови днес мерки – ефективен контрол над раждаемостта и обучението в основна полова грамотност – са способни да ограничат скоростта на ръст на населението и натиска върху ресурсите на околната среда само в дългосрочна перспектива. В крайна сметка чак нашите прапрапраправнуци могат да се възползват от плодовете на такава политика, а върху живота на нашите съвременници тя практически няма да повлияе“, добавя Брук.
По думите му дори глобални катастрофи от природен или антропогенен характер няма да доведат до спиране на „демографския конвейер“ и снижаване на скоростта на прираст на населението на планетата.
В един от моделите водещите държави на света се втурнали през 2050–2055 година в трета световна война с общ брой на жертвите, превишаващ военните и цивилните загуби от двете предишни войни, което ще рече около 500 милиона души. Независимо от това общата численост на населението на Земята към началото на XXII век наброявало „само“ 9,9 милиарда души, а скоростта на ръст на населението била същата, както и в текущите демографски прогнози.
„Силно ни учуди това, че петгодишен сценарий на трета световна война, която прилича по мащаби и загуби на комбинация от двете предшестващи, беше едва забележима точка, малко изкривяване по равната линия на демографската еволюция на човечеството“, продължава климатологът.
Аналогични резултати били получени и в трите случая, когато виртуалните „жители“ на моделите преживели глобална епидемия от нов грипен щам, аналогичен по смъртност на „испанката“ от 1918 г.
Озадачените учени решили да повдигнат летвата на жертвите още по-високо и „убили“ около два милиарда души в средата на столетието в хода на същата война, а след това я вдигнали още веднъж, увеличавайки броя на загубите до шест милиарда и пренасяйки конфликта с 10 години по-рано – през 2041 г.
Във всички случаи човечеството преживяло всички тези трудности и скоростта на ръста на населението практически не се изменила, което правело 8,5–12 милиарда жители на Земята към началото на XXII век дори за военните сценарии. Само в случай с шест милиарда жертви населението на планетата било по-малко, отколкото днес – неговата обща численост съставяла 5,5 милиарда, като бавно растяла до същите темпове, както и днес.
Според изследователите всичко това говори, че свръхбързите темпове на ръст на населението на Земята фактически е невъзможно да се спрат с политически реформи в близките 50–100 години. По тази причина учени и политици следва да фокусират внимание върху това как човечеството може да намали своите ресурсни „апетити“ и как можем да повишим дела на възобновяемите източници на енергия и преработваемите материали в живота на обществото и в промишлеността.
В противен случай, дори при относително скромни прогнози по темповете на ръст на населението, видовото богатство в практически всички 35 огнища на биоразнообразие значително ще намалее поради това, че се намира недалече от тези региони по света, където ще се наблюдава най-голям прираст на населението. Най-вече това ще засегне Източна Африка и териториите, прилежащи към западната част на Тихия океан.
„Често изнасям лекции за това, какви политически мерки трябва да се предприемат за борба с измененията на климата, и от аудиториите постоянно чувам един и същи въпрос – защо игнорираме „слона в стъкларския магазин“ – размерите на населението на Земята.
Но както показват нашите модели, неудържимият ръст на човечеството и свързаните с това проблеми за устойчиво развитие е невъзможно да се решат с каквито и да било прибързани реформи в областта на демографията“, заключава Брук.
Изводите на учените са представени в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
