С бавни стъпки човечеството се устремява към бъдещето, в което полетите от една планетна система към друга ще бъдат реалност. Според последни оценки такова бъдеще ще настъпи в рамките на един или два века, ако научният прогрес не тъпче на едно място.
Главната задача, която стои пред инженерите и космолозите, е създаването на нов двигател, който да позволи преодоляването на огромни разстояния за минимално време. Засега не става дума за междугалактични прелети. Като начало ще изследваме нашата родна галактика – Млечния път.
Тя се състои от множество звезди, около които се въртят планети. Най-близката до Слънцето звезда е Алфа Центавър. Тя е отдалечена от нас на 4,3 светлинни години, или 40 трилиона километра. Ако предположим, че ракета с обикновен двигател излети днес от Земята, тя ще стигне до Алфа Центавър чак след 40 000 години. Безспорно подобна космическа мисия изглежда абсурдна.
Двигателят на бъдещето
„Необходимо е човечеството дълго и методично да се движи към разработката на нов тип двигател. Днес съществуват вече много теории какъв да бъде той, но коя от тях ще сработи, още не знаем. И затова смятам за безсмислено да правим акцент само върху една технология”, казва Марк Милис, бивш шеф на НАСА по разработката на нови технологии в областта на двигателостроенето и основател на фондацията Tau Zero.
Днес учените са стигнали до извода, че космическите кораби на бъдещето ще летят с термоядрен двигател, двигател на антиматерия, слънчево платно или двигател на изкривяване (така нареченият уарп двигател, известен на почитателите на сериала „Стар Трек”). Последният теоретично трябва да направи възможни полети със скорост над тази на светлината, а това означава и пътешествия във времето.
Вече се разработват слънчеви платна, които могат да превозват полезен товар в Космоса. © NASA
Разбира се, всички тези технологии засега само са описани, но никой не знае как може да се реализират те. Затова и още не е ясно коя от тях ще даде най-много надежди. Наистина, няколко слънчеви платна вече летят в Космоса, но за пилотирани междузвездни полети се изисква несравнимо по-голямо платно. Принципът на неговата работа е почти същият, както на хвърчилото, но в ролята на потока въздух тук влизат фокусирани лъчи светлина, изпускани от мощен лазер, въртящ се около Земята.
Милис твърди, че истината е някъде по средата между почти обичайните вече слънчеви платна и съвсем фантастичните уарп двигатели.
С бавни крачки напред
„Необходимо е да се направят научни открития и бавно, но сигурно да се придвижваме към целта. Колкото повече хора успеем да заинтересуваме, толкова повече финансиране ще привлечем, а то сега е катастрофално недостатъчно”, разказва Милис. Той смята, че финансирането за мащабни проекти трябва да се събира троха по троха, без да се разчита, че някой конкретен човек ще вложи цяло състояние в реализацията на толкова амбициозни планове.
По цял свят има ентусиасти, които вярват в това, че бъдещето трябва да се строи още днес. И Милис не е единственият, който смята, че междузвездните пътешествия са само въпрос на време. Ричард Обузи, президент и основател на компанията Icarus Interstellar, казва: „Междузвездните прелети са международна инициатива на много поколения, изискваща огромни финансови и интелектуални средства. Още днес трябва да пуснем необходимите програми, за да можем след сто години да излезем извън пределите на Слънчевата система.”
През август 2013 г. компанията Icarus Interstellar организира научната конференция Starship Congress, на която водещи световни експерти ще обсъждат възможностите и последствията на междузвездните прелети. Организаторите казват, че на конференцията ще има и практическа част, на която ще се разглеждат краткосрочни и дългосрочни перспективи за усвояването на Далечния космос.
Според мексиканския физик Мигел Алкубиере космически кораб може да се движи с колкото си иска голяма скорост, ако изкривява пространството около себе си. Алкубиере предлага да се създаде своеобразен пространствен мехур, в който е възможно придвижването със свръхсветлинна скорост. © Harold White
Подобни космически пътешествия изискват изразходването на огромно количество енергия, за каквато днес човечеството дори и не мисли. Неправилното й използване може да нанесе непоправим ущърб както на нашата планета, така и на повърхността, върху която човекът иска да кацне. Затова за участието в разработките и мисиите са необходими хора, които с цялата отговорност ще подходят към тези въпроси.
В търсене на свят като нашия
Независимо от всички препятствия и нерешени проблеми и Милис, и Обузи смятат, че човечеството има шансове да излезе извън пределите на своята „колиба”. Безценните данни за извънземни светове, екзопланети и звездни системи, събрани от космическите обсерватории „Кеплер” и „Хершел”, ще помогнат на учените в съставянето на плановете за бъдещи полети.
Досега е потвърдено съществуването на 850 екзопланети, много от които са суперземи – тоест имат маса, сравнима със земната, и много от тях се намират в обитаемата зона около своята звезда – способни да поддържат вода в течно състояние.
Не е далечен и денят, когато астрономите ще потвърдят наличието на планети, които досущ приличат на нашата Земя. И тогава финансирането на проекти по разработката на двигатели на бъдещето ще литне до небесата.
В догонването на бъдещето ще помогнат и компютърните технологии. Както предсказва американският футуролог Рей Курцвайл, един ден човечеството ще има компютър, чиято мощност ще надвишава всички мислителни способности на човечеството, взети заедно. Стъпките за създаването на такава машина вече се правят.
Своята роля трябва да изиграят космическият туризъм и добивът на полезни изкопаеми от астероиди, което не звучи вече така фантастично, както междузвездните или дори междупланетните полети. Човечеството трябва да се научи да използва ресурсите не само на своята планета, но и на цялата Слънчева система, смятат експерти.
„Ако се разшири спектърът на ресурсите, то и възможността за финансиране ще стане много по-голяма”, добавя Обузи.
Според специалистите, ако хората грамотно се движат към бъдещето, то първият междузвезден полет ще стартира още в края на този век.
Статията е публикувана във в. ПРЕСА
