Към какво се стреми то? Как функционира и рефлектира върху живота ни? Дали е универсално понятие? Моето его различава ли се от вашето?
Отговорите на всички тези въпроси намираме в следващите редове и концепцията за идеала на егото.
Какво виждате, щом погледнете в огледалото? Разпознавате ли се с всичките си недостатъци? Можете ли да познаете отражението, което виждате? Прилича ли на някой, който искате да бъдете? Или по-скоро на по-добрите вас?
Много пъти виждаме не това, което сме, а онова, което искаме да бъдем – успешни, като всъщност не сме; уверени, каквито не сме; умни, красиви, слаби, отговорни, търпеливи, без да сме нито едно от тези неща. Всичко това обхваща идеала на нашето его – представата ни за перфектната версия на нас самите.
Умът е нещо абстрактно, неосезаемо. Зигмунд Фройд определя устройството на човешката психика, като я разделя на три основни части – ID (То), его (Аз) и суперего (Свръх-аз).
„Id” произлиза от латински и се определя като инстинктивна, примитивна и вродена черта на личността. Нагон към живота. Функционира в зоната на несъзнаваното и е свързана с биологичните инстинктивни подбуди (дифекация, сън и др.)
Макар освободен от ограничения и напълно примитивен, Id-ът съхранява значението си през целия живот. Подчинява се на принципа на удоволствието, без значение какви ще са последствията за другите и без да обръща внимание на самосъхранението. Според Фройд, Id-ът играе ролята на посредник между психичните и телесните процеси в човешкия организъм.
Възможността за отлагане на удовлетворението възниква първо, когато децата разберат, че съществува и външен свят, освен собствените им желания и нужди.
Заедно с това се появява и егото – втората част на човешката личност. На латински означава „Аз”. Опитва се да изрази и удовлетвори желанията на Id-a спрямо ограниченията, които налага външната среда. В този смисъл егото е изключително важен елемент от съзнанието ни, защото осигурява самосъхранение и безопасност за организма, като следва принципа на реалността.
Спазвайки го, личността на индивида може да преадресира грубата енергия на Id-a в рамките на съвестта и социалните ограничения. За разлика от То, егото разграничава фантазията от реалността, променя се спрямо новостите и взема участие в познавателните рационални дейности.
За да може индивидът да функционира в обществото нормално, е необходима система от етика, норми, ценности, които са приети от обкръжаващата среда. Зад всичко това стои суперегото и се превежда като „Свръх-аз”. То е последната част на развиващата се личност.
Фройд смята, че не се раждаме със суперего. Малчуганите го придобиват след взаимодействието си с учителите, родителите и останалите авторитетни фигури. Формира се на възраст между 3 и 5 години, когато децата започнат да правят разлика между „правилно” и „грешно”, „добро” и „зло”. Зигмунд Фройд разделя суперегото на две подчасти: съвест и его-идеал.
Първата се оформя от наказанията на родителите. Свързана е с постъпки, които се смятат за проява на непослушание. Съвестта включва наличие на морални ограничения, способност за критична самооценка и възникване на чувство за вина в децата, когато не са направили необходимото.
Его-идеалът е поощрителната страна на суперегото. Оформя се от родителското одобрение. Ако е постигната целта, се появява чувство на гордост и уважение.
Его-идеалът много ми прилича на огледало, което отразява не лицето, а желанията на сърцето ни. Разбрано правилно, би могло да действа като конструктивна сила, формираща ни като отговорни лица в обществото.
Би било чудесно да сме в хармония и мир със себе си; да се избавим от всичко, което не съответства на същността ни; да се превърнем в по-добрата версия на себе си. А за да го постигнем, преди всичко трябва да преодолеем влиянието на егото си. Тук е обяснено как то ни подвежда понякога, опитвайки се да ни контролира.
Но след като го опознаем по-добре, можем сами да направляваме посоката в своето лично приключение, наречено Живот.
