Съзнанието е изключително сложно и многостранно явление, описвано като способността да познаваме себе си и света около нас.

Изследователи обаче повдигат въпроса дали то задължително трябва да зависи от биологичните структури, съществуващи на Земята.

Възможно ли е съзнанието да съществува без плът, кръв или дори тяло във вида, в който го познаваме?

Едно скорошно философско изследване разглежда именно тази възможност. Според авторите му е напълно вероятно съзнанието да не се ограничава само до живите организми, еволюирали на нашата планета.

Тази идея поставя под съмнение дългогодишни предположения за връзката между ума и физическото тяло, пише ScienceAlert.

Ерик Швицгебел и Джереми Побер се фокусират върху един по-конкретен въпрос в своята статия.

Философите основават своите разсъждения на концепцията за „гъвкавост на субстрата“.

Според тази идея съзнанието и разумът не са присъщи единствено на човешкия биологичен мозък.

Например, субективното преживяване и мисленето могат да възникнат и на принципно различни материални носители.

Чашата може да съдържа вода, независимо дали е направена от стъкло или пластмаса, а музиката може да се съхранява на различни носители, оставайки си същата музика.

Изследователите предполагат, че съзнанието може да функционира по подобен начин.

Ако то е процес, а не конкретна материя, потенциално би могло да възникне в системи, изградени от вещества, коренно различни от човешката биология.

Тази теза става още по-интригуваща, когато се разгледа в контекста на мащабите на наблюдаемата Вселена.

Астрономите изчисляват, че в космоса има приблизително един трилион галактики, а планетите са изключително разпространени.

Предвид тези огромни числа, Швицгебел и Побер изказват предпазливото предположение, че в хода на космическата история някъде може да са съществували поне хиляда технологично напреднали цивилизации.

Ако животът се е развивал в множество различни екологични и химични условия, изглежда малко вероятно всяка успешна цивилизация да се е основавала на абсолютно същите биологични компоненти.

Авторите твърдят, че съзнанието може да се проявява във форми, непознати за хората

Вероятно дори в организми с физическа структура, която не прилича на нищо съществуващо на Земята.

В подкрепа на тази гледна точка философите развиват идея, вдъхновена от трудовете на Николай Коперник.

Научните открития многократно са доказвали, че човечеството не заема никакво специално място в космоса

Земята не е център на Слънчевата система, а Слънчевата система не е център на Вселената.

Швицгебел и Побер предлагат подобна перспектива и по отношение на ума, наричайки я „коперников принцип на съзнанието“.

Според този принцип, допускането, че съзнанието е присъщо само на същества, подобни на земните, може да бъде неоправдана форма на геоцентрично мислене.

Изследователите наричат това предположение „тероцентризъм“ – убеждението, че биологичните условия на Земята са уникално подходящи за възникването на съзнание.

Тази дискусия естествено води до темата за изкуствения интелект.

По този въпрос възгледите на двамата философи се разминават

Побер твърди, че дори съзнанието да може да съществува в различни материали, това не означава автоматично, че всеки материал е способен да го поддържа.

На съвременните компютърни системи, базирани на силиций, може все още да им липсват необходимите свойства.

Швицгебел от своя страна предполага, че щом съзнанието се отдели от чисто човешката биология, става все по-трудно да се оправдае отхвърлянето на силициевите системи само защото са направени от силиций.

Според него важният въпрос не е дали машините перфектно имитират човешкия мозък, а дали определени типове системи изобщо могат да развият съзнателно преживяване.