Чувстват ли растенията болка?

За минутка си припомнете миризмата на прясно окосена трева. За много хора този мирис говори, че температурата е приятна и може да се поразходят, да продължат почивката, да се отпуснат, подишат.

За тревата същата тази миризма сигнализира съвсем друго.

Миризмата на прясно окосена трева всъщност сигнализира химически за бедствено положение. Тя се използва от растенията като молба към близките твари да ги спасят от нападение (обикновено от насекоми, но в нашия случай – от острието на косачката).

В края на краищата, когато настъпи опасният момент, независимо дали това ще бъде оборудването за косене на трева, или гладна гъсеница, растенията не могат да изтръгнат своите корени и да избягат. Те трябва да се борят за мястото, на което се намират.

За да се защитят, растенията изпускат верига молекулярни отговори. Тези химични връзки могат да се използват, за да се отрови врагът, да се предупредят околните растения за потенциалната заплаха или да се привлекат полезни насекоми за конкретна цел.

Понякога молекулярната защита изпълнява двойна функция. Например растенията, произвеждащи кофеин, използват това химично вещество за самозащита, а също за привличане на пчелите. От кофеина пчелите прилитат към растенията и ги опрашват.

Очевидно растенията могат да общуват. Но могат ли да усещат болка? На вегетарианците вероятно няма да им е лесно да си нарежат салатата, знаейки, че растението може да има чувства.

Според учените от Института за приложна физика към университета на Бон, Германия, растенията изпускат газове като еквивалент на сълзите при болка. Използвайки лазерен микрофон, учените са уловили звуковите вълни, издавани от растенията, изпускайки газ, когато ги режат или чупят.

Макар човешкото ухо да не чува тези звуци, тайният глас на растенията показал, че краставиците крещят, когато ги режат, а цветята ридаят, когато късат листата им.

Има дори свидетелства, че растенията могат да чуват, когато някой техен събрат е изяждан. Учените от университета на Мисури-Колумбия открили, че растенията разбират и реагират на звуците на гъсениците, които ги ядат. Когато растенията чуват такива звуци, те активират защитен механизъм.

За някои учени свидетелство за такива сложни системи от връзки – производството на шум с помощта на газове в бедствено положение – говори за това, че растенията чувстват болка. Други твърдят, че това не може да е реално, ако няма мозък, който да регистрира чувството. И все пак все повече учени допускат, че растенията могат да проявяват разумно поведение и без мозък и съзнание.

С растежа растенията могат да изменят своите траектории, за да избягват препятствия и да намерят опора. Тази дейност е свързана с комплексна биологична мрежа, разпределена в корените, листата и стволовете. Тя помага на растенията да се разпространяват, да растат и оцеляват. Дърветата в гората например могат да предупреждават своите близки за атаката на насекоми.

Един учен въвел радиоактивно изотопи на въглерода в дърво и видял, че няколко дни въглеродът се предавал от дърво на дърво, докато цялата 30-метрова площ на гората не била съединена. Изследователят разбрал, че зрелите дървета се „свързват“ в мрежа, за да споделят хранителните вещества в кореновата система и да нахранят близката фиданка, докато тя стане достатъчно висока, за да получава светлина и храна самостоятелно.