Водород в древна вода разкрива обилието от живот на Земята

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© G. Borgonie, 2014
Антония Михайлова

Запаси от богата на водород древна вода разкриха учени от университета на Торонто. Водата се крие в каменни пукнатини под повърхността на Земята в Канада, Южна Америка и Скандинавия.

Породи от докамбрийския щит (най-древните на нашата планета) съхраняват в себе си свидетелства за химията на древната вода, подобна на тази, която се намира в дълбоководните падини.

Възрастта на тези породи е между 550 милиона и 4,6 милиарда години. Течността в тях по обем е около 11 млн. куб. км, което е повече от всички световни реки и езера, взети заедно. Смята се, че такава вода може да поддържа живота на микроорганизми, съществуващи в изолация от повърхността.

Преди се смяташе, че подземните микробни екосистеми се поддържат от енергията, която стига до дълбините от повърхността на Земята. Тоест подразбира се, че такива екосистеми в крайна сметка също зависят от слънчевите лъчи и фотосинтезата.

Изследването, проведено от канадските учени, се базира на данни от сеизмично разузнаване на 200 дълбоки ями от 32 различни места.

Специалистите обясняват, че две химични реакции в съвкупност произвеждат значително количество водород (много повече, отколкото се е смятало преди).

Един от процесите, известен като разлагане на водата, се заключава в това, че водата се разпада на водород под въздействието на лъчение. Другата химична реакция е серпентинизацията – реакция на изменение на минералите, която често се среща в толкова древни породи.

Получената информация удвоява показателите на общосветовното производство на водород, тъй като предишните данни се основавали само на H2, излизащ от дъното на океана.

„Тази информация изменя нашите представи за общия обем на земната кора, която може да се окаже обитаема – коментира Барбара Шерууд Лолар от университета на Торонто, ръководител на изследването. – Досега нито една от световните оценки за производство на водород не включваше приноса на древните континенти. Но докамбрийските породи съставят повече от 70% от повърхността на земната кора.“

Изследването има важни последствия за търсенето на микробен живот, съдържащ се дълбоко под земните породи. Това, че водородът е повече, означава, че и биомасата на Земята, заключена в недрата, е несравнимо повече (много дълбочинни екосистеми съдържат хемолитотрофни организми, употребяващи водород).

В научната работа изследователите са установили глобална мрежа от локации с богати на водород води и в близките години планират да определят какви микроорганизми населяват тези места.

Изследването има потенциал и за астробиологията, тъй като Марс, както и докамбрийската кора, се състоят от породи на милиарди години. Ако древните породи на Земята произвеждат такова количество водород, напълно е възможно аналогични процеси да протичат и на Червената планета.

Статията на Лолар и колегите ѝ е публикувана в изданието Nature.

Категории на статиите:
Природа

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори