Лекарите трябва да започнат да се замислят за медицинските последици от времето, прекарано в микрогравитация в готовност за появата на търговски космически полети, предупреждават изследователи.
В статия в Медицинския вестник на Нова Англия, Ян Степаник, Ребека Блу и Скот Паражински, всички от лабораторията за аерокосмическа медицина и вестибуларна система в клиниката Майо в Аризона, САЩ, очертават потенциалните предизвикателства пред лекарите и техните пациенти в условията на широко прогнозираното разрастване от държавна към частно финансирана космическа индустрия.
Досега, казват те, всички астронавти са подбирани и те са изключително здрави и годни за полети хора, които отговарят на високите стандарти, наложени от НАСА и други държавни космически агенции по света.
Това, отбелязват те в статията, е на път да се промени. „Появата на приватизирани търговски космически полети се очаква да позволи на клиентите, които плащат, включително и тези с вече съществуващи здравни проблеми, да имат възможност да летят в космоса”, пишат те. А това означава, че много лекари в следващите години ще се сблъскат с пациенти, които искат да знаят дали имат необходимото здраве, за да летят в космоса.
Поради това, лекарите ще трябва да бъдат запознати с потенциалните опасности и рискове от космическите пътувания и да оценят способността на всеки пациент да ги издържи. От решаващо значение, подчертават Степаник и колегите му, е че няма да се изисква от общопрактикуващите лекари официално да одобряват желанието на всеки да се насочи към звездите, но въпреки това всяка предоставена от тях информация може да има правни последици.
Очевидните предизвикателства за туристите в космоса включват огромния стрес на организма, причинен от ускорението при излитане на ракетите, безпокойството и дискомфорта, които могат да бъдат предизвикани от шума и движението.
Освен това, здравните въпроси могат да се усложнят по начини, с които нито пациентите, нито лекарите от общността могат да са напълно наясно.
Дори и сравнително дребни проблеми могат да възникнат по време на космически полети, вариращи от подпухналост на лицето, поради пренасочване на вътрешните течности, до болки в гърба, произтичащи от леко удължаване на гръбначния стълб в условията на микрогравитация.
Много астронавти съобщават, че не могат да пишат през първите няколко дни. Този въпрос, отбелязват авторите, обикновено се оправя сам, без намеса на лекар. Въпреки това, „за участниците в полета, такива преживявания могат значително да намалят удоволствието от туризма в космоса.
„Освен това, съществуват и допълнителни рискове, като микротравми и инфекции, което ще промени рисковия профил на мисията и ще въведе потенциална нужда от по-цялостна медицинска оценка или грижи за космическите туристи.“
По-дългите полети, като тези до Марс, създават по-сериозни проблеми, особено загуба на костна плътност в гръбначния стълб, таза и шията.
Редица стратегии по време на полет могат да подобрят състоянието, отбелязват Степанек и колегите му, включително „последователна резистентност и аеробни упражнения, хранителна поддръжка и използване на лекарства, които са доказали, че спомагат за запазване на костната плътност“.
Независимо от това, загубата на костна плътност и последващата загуба на мускулен тонус могат да причинят сериозни проблеми с възстановяването, когато пътниците се върнат на Земята и нормалната гравитация.
„Вредните ефекти на продължителната микрогравитация върху костната и мускулната архитектура са по-склонни да повлияят на астронавтите от кариерата, докато участниците в търговски полети няма да имат възможност да участват в дълги мисии“, пишат изследователите.
Друг потенциален проблем е в промяната на формата на окото и потенциалното увреждане на зрението. Към днешна дата обаче, проблемът се съобщава само веднъж сред астронавтите от кариерата и има несигурност дали причината е физиологична, (в такъв случай това е риск за всички бъдещи космически пътници) или пък генетична, (в който случай не е така).
Неприятните обстоятелства, които могат да възникнат от космическите пътувания, добавят авторите, са не само физически.
„Изолирането от приятели и семейство може да бъде предизвикателство в дългите мисии, както и конфликтът между участниците в полета“, отбелязват те.
Това означава, че въпреки че на полетите с туристическа цел всички пътници са на борда, защото искат да бъдат там, все още съществува възможност реалността на ситуацията да доведе до конфликт между пасажерите. Степанек и колегите му препоръчват внимателно наблюдение и оценка на пътниците по време на тренировките преди полета, за да се опитат да открият скрити конфликти и сривове преди те да се случат.
Без значение колко добре подготвени и добре проверени са пътниците в космоса, инциденти и медицински кризи ще се случват от време на време.
„В случай на сериозно нараняване по време на дълъг полет, вероятността за успешна медицинска евакуация или сложна дългосрочна грижа, докато пътникът е на борда на космическото превозно средство, е малка“, пишат авторите.
Медицинското оборудване на борда и медицинските умения на полетния екипаж вероятно ще бъдат ограничени, а комуникацията с лекари, обвързани със земята, ще бъде подложена на дълги забавяния – до 40 минути при пътувания до Марс.
Както на Земята, така и в космоса: когато медицинските процедури и решения са на преден план, правните въпроси следват скоро след тях.
Авторите се стремят да подчертаят, че отместването от професионални астронавти към туристи на борда на космическите кораби, също ще доведе до промяна в правните параметри.
Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) вече е предприела стъпки в тази област, като постанови, че в крайна сметка отговорност на отделните пътници е да решат дали са способни да издържат на напрежението на космическото пътуване.
Въпреки това, такава идея се основава на принципа на информираното съгласие и „е трудно да се докаже законно, че участниците напълно разбират рисковете и законността на собственото си съгласие, предизвиквайки загриженост за потенциалната отговорност на организаторите, въпреки процеса на съгласие. „
За да се опитат да се справят с безбройните предизвикателства, пред които е изправена медицинската общност, във времето на битката за частни космически полети, авторите настояват за „силно сътрудничество между практикуващите клиницисти, специалистите по космическа медицина и космическата общност“, за да бъдат защитени интересите на всички заинтересовани страни.
