В приключенската литература често се среща споменаването на „окото на бурята“, където е тихо и спокойно, независимо че наоколо бушува стихия.
„Окото“ всъщност не е измислица на писателите, а е реално явление, което отдавна интересува учените. Разбираемо е, че стигането до окото на тайфуна не е лесна задача, но съвременните технологии позволяват да се избегне необходимостта от рискуване на човешки живот.
Спътникът CloudSat на НАСА е провел детайлно изучаване на тайфуна Делфин, получил Четвърта категория по скалата на ураганите. Спътникът успял да изучи структурата на тайфуна, включително и самото око. CloudSat, който може да се нарече орбитална обсерватория, изпраща импулси с определена честота през атмосферата и след това улавя отразеното излъчване.
CloudSat си има и „колега“, лабораторията RapidScat, която се използва за картографиране на движението на въздушните маси, докато CloudSat определя количеството вода или лед в облаците по силата на отразения сигнал.
В изображението, получено след обработка на екипа специалисти, виждаме тайфуна в разрез, където се забелязват и най-малките детайли на това атмосферно явление. Тук са наложени и инфрачервени снимки, които е направил още един спътник – японският MTSTAT.
Цялата тази система от спътници сега помага да се определи вероятността от възникване на урагани в различни региони на планетата, както и да се оцени движението на атмосферните слоеве плюс изучаването на възникващите явления, включително най-мощните урагани.
Сега учените изучават активно тропическите урагани, всички резултати се въвеждат в единна база данни, която ще служи за бъдещата работа в тази сфера. Още сега учените могат да предсказват вероятността от поява на урагани в един или друг регион и всяко ново изследване подобрява точността на такива прогнози.
