„Иска ми се нещо от теорията на струните…“ Например така може да изглежда поръчката на клиент към художник, занимаващ се с научно изкуство (science art).
Както и всеки друг „артист“, работещ с класически форми, от рода на живопис, художникът сайънс арт ще се заеме с търсене на смислите и начините да изрази идеята на струнната теория, съхранявайки нейната сакралност и дарявайки естетична ценност на обекта на своето творение.
Неслучайно на границата между XVII и XVIII век наличието на научни уреди и фундаментални научни обекти в дома се смятало за признак на разкош и добър вкус: и вакуумните помпи, и навигационните уреди, и обикновените днес часовници, които може да се видят на картини и портрети от тази епоха, не отстъпват по красота на произведенията на изкуството.
„И махалото на Фуко е художествена работа“, обяснява Алексей Блинов, медия художник и инженер, възпитаник на научното градче Пущино, живял много години в Лондон и в края на 90-те години получил в състава на групата AudioRom „английски Оскар“ – BAFTA Interactive Entertainment Award – за най-добър интерфейс дизайн.
Още от СССР той се занимава с различни „технологични шеги“, когато дори на Запад научното изкуство още не се оформило като клас, и след това, емигрирайки в Холандия, фактически се оказал при извора на това явление в Европа. Затова той знае как да отличи сайънс арта от профанацията.
Блинов напомня, че според легендата Архимед е открил основния закон на хидростатиката, изпълнявайки поръчка на цар Хиерон, който се усъмнил, че подарената му корона е направена от чисто злато. Трудността се състояла в това как да се определи обемът на короната, имаща неправилна форма.
Тогава Архимер потопил короната във вода и показал колко вода е изтласкала. Тази демонстрация на физично явление, както смята Блинов, напълно може да се нарече акт на научно изкуство.
В съвременния свят всеки човек трябва да знае закона на Архимед, затова за него това физично явление е „излязло от тираж“, загубило е сакралността и мистиката, така необходими за изкуството.
Но не бива да се бърка сайънс артът с училищните експерименти по химия и физика – образователната функция във всяко произведение на изкуството така или иначе е второстепенна. „Като в картините на Караваджо, по които може да се изучи начинът на живот от онова време“, пояснява Блинов.
Според Алексей научното изкуство трябва на първо място да „пробие границата между изкуството и науката“, които съвсем незаслужено са се оказали насилствено разделени в първата половина на ХХ век – във връзка с възникването на военнопромишления комплекс.
Дотогава традиционно науката и изкуството се намирали в най-интензивна връзка и потвърждение на това са велики имена като Леонардо, Декарт, Аристотел… Но както вижда Алексей, възникнала ситуация, когато производството на оръжие буквално изисквало отделянето на инженерите и учените от хората, занимаващи се с продукти за масова употреба – тоест художниците.
Днес мултидисциплинарността се връща и разделението на тесни специализации, необходимо навремето, практически е завършило на Запад. На смяна на индустриалната Европа е дошла информационно-финансовата. Вече няма нужда да се изолират науката и учените от останалия свят, а сложността на научните въпроси и задачи е надскочила тясната насоченост.
В новата ситуация изкуството отново се обръща към смисъла и съдържанието. И макар като преди все още да има художници, продължаващи постмодернистките традиции да предават чрез изкуството само емоции и преживявания, укрепва позиции и новото, научно изкуство, което предлага в произведенията си смисъл – не само замислен от твореца, но и открехващ тайната на научната природа на света.
Ето защо в чужбина и мултимедийното изкуство, и научният арт вече са станали нещо академично, класическо и им се посвещават цели курсове и университетски учебни програми.
„Светът е голямо и сложно нещо – казва художникът. – И той едва ли някога ще бъде разбран докрай, тъй като в него има такова голямо количество явления и събития, че храната за творчество е повече от достатъчна. Никой не знае как е устроен светът и малцина могат да предложат дори варианти за неговото устройство. Демонстрацията на варианти за устройството – ето го и смисъла, към който се обръща сайънс артът.“
Например художникът Джеймс Турел, работещ в своето ателие в кратера на угасналия вулкан Аризона, работи със светлината. Разполагайки светлината по специален начин и изпълвайки с нея пространството, той демонстрира различни оптични ефекти – неговите работи обикновено са свързани с оптиката, но и с колористиката.
Както и всеки художник, занимаващ се със сайънс арт, и на него му е трудно да работи с инструменти – „не е достатъчно да умееш да запояваш чипове, купени в съседния магазин“ – за научното изкуство се изискват и знания за физичните явления, и естетически поглед. Освен това научното изкуство изисква нови форми – с бои и четка не можеш да изобразиш закон на физиката или химията.
„Изкуството е информация за света“, сигурен е Алексей. Затова художествената работа в стил сайънс арт трябва да бъде откриване на смисъла, а значи това не е лесно и трудно тиражирано нещо. Да покажеш красотата на света и събитията, които се изплъзват от погледа на обикновения човек – това е, с което се занимава всеки художник. Но художникът сайънс арт е принуден да търси интерпретации на примковата квантова гравитация и на теорията на струните чрез такива форми, които са достъпни и понятни на всеки човек.
