Физическата красота нерядко помага в живота, но според психолозите красивите хора могат да имат и неочаквани проблеми, пише BBC Future.
Може ли човек да бъде прекалено красив? За повечето от нас този въпрос не е съвсем актуален.
И все па психолозите отдавна се интересуват от темата за положителното и отрицателното влияние на привлекателната външност върху нейния притежател.
Живеят ли тези, които са надарени със симетрични черти на лицето и перфектна фигура, в атмосфера на всеобщо обожание? Или понякога все пак изглеждат невзрачно?
Социалните психолози Лайза Слетъри Уокър и Тоня Фреверт от университета на Северна Каролина в гр. Шарлът са провели анализ на всички работи по тази тема, като изследвали научните материали за няколко десетилетия – и са стигнали до неочакван извод.
На повърхностно ниво красотата действително е способна да заслепява – виждайки, че човек има тази положителна характеристика, нашето подсъзнание ни подсказва, че и в други отношения природата би трябвало да не му е изневерила.
„Това е една от многото статусни характеристики, лесно разпознавана при общуване“, казва Уокър.
Психолозите наричат такъв подход „красиво – значи хубаво“. Той е познат на любителите на американския сериал „Студио 30“: в една от сериите персонажът на Джон Хам е абсолютно некомпетентен, но при това не изпитва никакви трудности благодарение на привлекателната си външност. Природният чар му помага да получи медицинска диплома, но той не умее да окаже дори елементарна първа помощ.
По наблюдения на учените в реалния живот нещата стоят по подобен начин. Например Уокър и Фреверт са открили доста изследвания, показващи, че симпатичните ученици (ученички) и студенти (студентки) се оценяват от преподавателите като по-умни и способни – което се отразява на техните оценки.
С годините този ефект само се засилва. „Протича натрупване – пояснява Фреверт. – Човек става по-уверен в себе си, мисли позитивно и получава повече възможности да демонстрира своите умения.“
На работното място симпатичното лице може да се окаже ценен инструмент. При равни условия по-привлекателните хора обикновено имат по-висока заплата и по-бързо се придвижват по кариерната стълба в сравнение с тези, които не са толкова миловидни.
Изследване, проведено сред випускници на MBA (делово управление), показало, че сред най-много и най-малко красивите студенти разликата в заплатата била 10-15%. „Такива хора цял живот имат преимущество – от ученическия чин до работното място“, отбелязва Уокър.
Външността има значение дори в съда. Привлекателните подсъдими по-често получават по-меки или дори оправдателни присъди, а симпатичните ищци имат повече шансове да спечелят делото и да им бъде отсъдена по-голяма сума. „Това е всепроникваща тенденция“, казва Уокър.
И така, в повечето случаи е полезно да си красив. Но има и изключения.
Привлекателните мъже например се смятат за добри лидери, но по отношение на красивите жени може да работят сексистки предразсъдъци – те по-рядко се вземат на отговорни високи постове (Холивуд се е разписал и по тази тема – Фреверт и Уокър съветват в качеството на илюстрация да гледаме „Професия блондинка“ с Рийз Уидърспун).
И както можем да се досетим, симпатичните представители на двата пола се сблъскват с ревност – едно от изследванията е показало, че ако работното интервю се провежда от човек със същия пол като вашия, то той или тя може да ви отхвърли, ако сметне, че сте по-привлекателни.
Има и по-опасен капан – красотата може да измами вашия лекар. Красивата външност подсъзнателно се асоциира със здраве, затова, ако симпатичен човек се разболее, болестта му рядко се приема сериозно. Например, ако красив пациент се оплаква от силна болка, то лекарите са склонни да му отделят по-малко внимание, отколкото в случаите с непривлекателните пациенти.
Освен това животът в ореол на красота може да бъде самотен. През 1975 г. изследователи са изяснили, че хората се отдръпват по-далече на тротоара, когато пропускат красива жена – възможно в знак на уважение, но дистанцията така или иначе се запазва.
„Красотата създава мощна проекция във визуалното пространство – но това може да накара околните да мислят, че към нейния носител не можеш да се приближиш“, коментира Фреверт.
Което е любопитно, службата за интернет запознанства OKCupid наскоро съобщила, че потребителите с идеално красиви снимки имат по-малко шансове да си намерят половинка в сравнение с по-простите фотографии – възможно е потенциалните ухажори просто да се плашат.
И така, както виждаме, красотата не гарантира безоблачен живот, макар и да помага в решаването на някои проблеми. Фреверт и Уокър подчертават, че както и самата ни концепция за красота, влиянието на това е по-скоро повърхностно и нямащо дълбоки корени в човешката биология.
„Имаме набор от културни стереотипи за красота, който ни позволява да идентифицираме хората като красиви. Същите стереотипи ни карат да асоциираме това с компетентност“, казва Уокър.
Тоест всъщност красотата е бърз начин да дадеш оценка на човека. „Както и всички бързи начини, той не е много надежден“, отбелязва Фреверт.
Много лесно може да се избегнат печалните последствия от такова прибързване – например отделът за кадри преди интервюто да се опита да открие повече информация за реалните постижения на кандидата.
И накрая, по думите на Фреверт, ако отделяме прекалено много внимание на своята външност, това може да доведе до излишен стрес и вълнения – дори ако по природа сме си красиви.
„Ако сте обсебени от атрактивността, това може да се отрази на живота ви и отношенията ви с другите“, казва тя. И колкото и да е банално, красотата не може да компенсира лошия характер.
