Да си спомниш и майчиното мляко. Тестват протеза за памет

Зрителите са запомнили филма „Зов за завръщане” не само с появата на марсианка с три гърди, но и със засукания научнофантастичен сюжет. По тази причина лентата дори била презаснета.

Впрочем сюжетът, както се оказва не за първи път, не е толкова фантастичен. Невробиолозите вече провеждат тестване върху доброволци на „протеза за памет”, създадена за възстановяване на загубени спомени. Може ли с помощта на тази технология да се имплантират изкуствени спомени, засега не се съобщава.

На хората такъв имплант им е необходим далеч не за развлечение – на първо място проектът е предвиден да помага на епилептици и страдащи от Алцхаймер, както и на хора, които имат системни загуби на памет.

За първи път протезата за памет е представена от биоинженера Теодор Бергер на международната конференция Global Future 2045. Точно така – това е същата конференция, на която руският милиардер Дмитрий Ицков ни обеща безсмъртие.

Новото устройство е разработено от американски инженери. Имплантът замества увредените части на хипокампа – част от лимбичната система на главния мозък. Той ще кара мозъка отново да се учи да запомня.

Wikimedia Commons

Хипокампът изпълнява редица функции, една от които е конвертирането на краткосрочната памет в дългосрочна. Много неврологични заболявания – като епилепсия, например, са свързани с увреждане на хипокампа. Поради нарушенията в тази област болният губи част от своите спомени.

Имплантът, разработен от Бергер и колегите му, се поставя на мястото на увреждането и запълва празнините. Учените твърдят, че той ще помага не само да се възстановяват механичните увреждания на структурата, но и ще подобрява работата на невредимите части на хипокампа.

Микроскопичният чип от електроди ще записва сигналите, представляващи кратковременната памет. След това сигналите ще се пренасочват в компютър, който математически ще ги трансформира в сигнали на дългосрочната памет. Те на свой ред ще се отправят към електродите на импланта, който взаимодейства с други тъкани на хипокампа. Както става ясно, намеса във формирането на спомените няма.

Бергер разказва, че основна цел на изследването им е било изучаването на принципа на трансформация на краткосрочната памет в дългосрочна без необходимост за намеса в нечии лични спомени. Учените казват, че в дадения случай сигналите могат да се представят във вид на думи, а математическата трансформация – във вид на електронен преводач.

След успешните тестове върху животни сега Бергер и колегите му изпитват импланта за памет върху доброволци. Учените все още нямат достатъчно данни, за да направят изводи, но са сигурни, че резултатите ще бъдат впечатляващи.

Способността на човешкия мозък към адаптация ще бъде изключително важна за ефективната работа на чипа. Бергер твърди, че влиянието на човека върху устройството ще бъде много по-голямо, отколкото влиянието на самия чип върху мозъка.

Във връзка с появата на тази новост възникват множество въпроси. Ще може ли по такъв начин да се трият спомени като във филма „Блясъкът на чистия ум”? Ще може ли да се имплантират изкуствени спомени? Създателите на имланта смятат, че подобни технологии засега трябва да се оставят на писателите фантасти.

Бергер и колегите му разказват по-подробно за разработката в статия в Journal of Neural Engineering.